— Алтаир — рече Суами и кимна. Алтаир реши да преглътне неуважителното обръщение без титла. Щеше да се примири, поне засега. — Много се радвам да те видя. Надявам се пътуването ти да е било успешно.
— Изпращах съобщения — рече той и се наведе. Дарим приближи от другата му страна, така че тримата застанаха един до друг, вперили очи отвисоко в Суами. — Орденът не беше ли запознат с действията ми?
Суами се усмихна угоднически.
— Да, разбира се, беше. Попитах от куртоазия.
— Очаквах да ме посрещне Рауф — продължи Алтаир. — Той добре познава предпочитанията ми.
— А, да, горкият Рауф. — Суами сведе замислено поглед.
— Какво не е наред?
— За съжаление Рауф почина от треска преди няколко години.
— Защо не бях информиран?
Другият сви рамене. Държеше се нагло, сякаш нито го беше грижа, нито знаеше.
Алтаир стисна устни и реши, че някой ще дава дълги обяснения, дори да не беше това псе.
— Тогава да вървим. Предполагам покоите ни са готови.
Суами отново сведе глава.
— За съжаление не са, Алтаир. Докато бъдете настанени както подобава, ще ви отведа в къщата в западната част на крепостта. Така ми наредиха.
Алтаир погледна първо към Дарим, който се беше намръщил, а след това се обърна и към Мария, която го погледна предупредително, сякаш му казваше, че нещо не е наред.
— Добре — съгласи се той предпазливо и слязоха от конете. Суами даде знак на слугите, които дотичаха, поеха конете и се отправиха към портата на цитаделата. Там стражите бързо наведоха глави, сякаш и те като селяните се опитваха да избегнат погледа на Алтаир, но вместо да се отправят към кулата, Суами ги поведе отстрани на вътрешната куртина. Алтаир вдигна поглед към стените на цитаделата и му се прииска да види сърцето на Ордена. Усети, че едва овладява раздразнението си, но някакъв инстинкт го накара да се овладее. Оказа се, че ще бъдат настанени в ниска постройка в скалата, с ниска арка за врата и стълби, които се спускаха към антрето. Мебелите бяха малко, не ги посрещнаха слуги. Той беше свикнал със скромна обстановка — дори настояваше — но тук, в Масиаф, като майстор асасин очакваше да бъде настанен или в кулата на Учителя, или на друго добро място.
Обърна се настръхнал, готов да постави Суами на мястото му. Младият асасин стоеше в антрето със същата угодническа усмивка, когато Мария стисна ръката му, за да го спре.
— Къде е Сеф? — попита тя Суами. Усмихваше се мило, но Алтаир знаеше, че не понася Суами. Ненавиждаше го с цялата си душа. — Би ли пратил да повикат Сеф веднага?
Той я погледна обидено.
— За съжаление Сеф го няма. Наложи се да отпътува за Аламут.
— Ами семейството му?
— С него са.
Мария погледна притеснено Алтаир.
— Каква работа има брат ми в Аламут? — сопна се Дарим, слисан от неугледното място, на което настаниха майка му и баща му.
— За съжаление нямам никаква представа — изрече Суами.
Алтаир си пое дълбоко дъх и пристъпи към Суами. Белегът на вестоносеца вече не беше разтеглен от мазната усмивка. Може би най-неочаквано си беше припомнил, че пред него е Алтаир, Учителят, чиито умения в битка можеха да се сравнят единствено със строгостта му в класната стая.
— Информирай Малик незабавно, че искам да го видя. Кажи му, че очаквам обяснение.
Суами преглътна и закърши театрално ръце.
— Малик е в тъмницата, Учителю.
Алтаир трепна.
— В тъмницата ли? Защо?
— Нямам право да отговоря, Учителю. Утре сутринта е свикан съветът.
— Кое?
— След като Малик беше хвърлен в тъмницата, беше създаден съвет, който да се грижи за Ордена в съответствие с правилата на Братството.
Така беше, но Алтаир помръкна.
— Кой е председател?
— Абас.
Алтаир погледна Мария. В очите й видя тревога. Тя посегна към ръката му.
— Аз кога ще се срещна със съвета? — попита Алтаир. Говореше спокойно и умело прикриваше бурята, която вилнееше в гърдите му.
— Утре съветът ще иска да чуе разказа за пътуването ви и да ви уведоми за събитията в Ордена.
— След като съветът бъде разпуснат — рече твърдо Алтаир. — Кажи на съвета, че ще ги чакам на зазоряване. Кажи им, че Учителят се е върнал и иска да поеме ръководството.
Суами се поклони и излезе.
Семейството изчака той да затвори вратата и едва тогава показаха истинските си чувства. Алтаир се обърна към Дарим и заговори настойчиво.