Неочаквано разбра. Погледна Суами и видя презрението му, разбра, че той беше убил Сеф. Почувства Ябълката на гърба си. С нея можеше да попилее всичко наоколо. Щеше да убие всяко псе, всеки предател от насъбралите се. До един щяха да изпитат яростта му.
Не го направи. Беше обещал никога да не използва артефакта в пристъп на гняв. Беше обещал на Мария да не позволява мислите му да бъдат замъглени от желание за отмъщение.
— Ти потъпка кредото, Алтаир — натякна Абас. — Не аз. Ти не си подходящ да водиш Ордена. Затова аз поемам лидерството.
— Не можеш — вдигна глава Алтаир.
— Мога. — Абас слезе от площадката, протегна ръка към Мария и я привлече към себе си. В същия момент извади камата, която държеше, и я притисна към гърлото й. Тя се намръщи, опита се да се бори, прокле го, а той натисна камата, потече кръв и тя най-сетне се укроти. Не откъсваше очи от Алтаир, изпращаше му послание с очи, защото знаеше, че Ябълката го зове. И тя беше разбрала, че Суами е убил Сеф. И тя като Алтаир копнееше за отмъщение. Въпреки това очите й го молеха да запази спокойствие.
— Къде е Ябълката, Алтаир? — попита Абас. — Покажи ми я, иначе ще отворя нова уста на неверницата.
— Чухте ли това? — провикна се Алтаир през рамо към асасините. — Чухте ли как възнамерява да вземе властта? Иска Ябълката не за да даде знания на хората, а да контролира всички.
Артефактът прогаряше гърба му.
— Кажи, Алтаир — настоя другият. Натисна по-силно с камата и Алтаир я позна. Беше на бащата на Абас. Ахмад я беше използвал, за да си пререже гърлото в стаята му преди много години. Ето че сега я притискаше към врата на Мария.
Едва успя да се овладее. Абас повлече жена му и заговори на множеството:
— Можем ли да поверим на Алтаир късчето от Едем? — попита. От асасините се понесе шепот. — Алтаир се влияе от настроенията си, вместо да разчита на разума. Не трябва ли да го принудим да я предаде?
Алтаир се извърна през рамо. Асасините шаваха притеснено, разговаряха помежду си, все още шокирани от развоя на събитията. Погледна към платнената торба, след това към Суами. По плаща му имаше кръв, сякаш беше изпръскан с кръвта на Малик. Суами се беше ухилил, а белегът му се беше набръчкал. Алтаир се запита дали се е хилил по този начин, докато е убивал Сеф.
— Вземи я — провикна се в отговор Алтаир. — Вземи Ябълката.
— Недей, Алтаир — извика Мария.
— Къде е? — попита Абас. Все още беше на платформата.
— У мен — отвърна той.
Абас му се стори притеснен. Привлече Мария по-близо до себе си, за да я използва като щит. От врата й, където я беше порязал, се стичаше кръв. Абас кимна и стражите пуснаха Алтаир, който бръкна, за да извади Ябълката изпод плаща си.
Суами посегна към нея. Докосна я.
И тогава съвсем тихо, така че само Алтаир да чуе, той зашепна:
— Казах на Сеф, че ти си поръчал смъртта му. Той умря убеден, че баща му го е предал.
Ябълката блестеше ослепително и Алтаир не успя да се овладее. Суами, както беше докоснал Ябълката, неочаквано се напрегна.
След това главата му се килна на една страна, тялото му се разкриви и се сгърчи, сякаш задвижено от незнайна сила отвътре. Отвори уста, но не издаде звук. Вътрешността на устата му блестеше в златно. Езикът му потръпваше. След това, отблъснат от Ябълката, той отстъпи настрани и всички наблюдаваха как покри лицето си с ръце и започна да съдира плътта, как на места оставяше дълбоки бразди с ноктите си. От разкъсаната кожа рукна кръв, той продължи да се обезобразява, сякаш месеше тесто, съдираше кожата си, теглеше парчета, отскубна едното ухо и то провисна отстрани.
Алтаир усети как силата го завладява, сякаш бликаше от Ябълката и се разпространяваше като болест във вените му. Тя изглежда се хранеше от омразата му, от желанието за отмъщение. През това време Алтаир усети невероятна смесица от удоволствие и болка, които заплашваха да го издигнат някъде високо. В същото време имаше чувството, че главата му ще започне да се надува и ще се пръсне, усещане колкото ужасно, толкова и прекрасно.
Беше толкова ужасно и прекрасно, че дори не чу писъците на Мария.
Не забеляза как тя се изтръгна от ръцете на Абас и хукна към него.
В същото това време Суами извади камата си и започна да я забива в себе си, замахваше ожесточено и отваряше рани по лицето и тялото си. В същото време Мария се добра до Алтаир и се опита да го спре да използва Ябълката. На него му оставаше секунда, докато разбере какво ще се случи, но закъсня. Видя как камата на Суами проблесна и потъна във врата на Мария. От раната рукна кръв. Тя се отпусна на земята с протегнати ръце. Пое си дъх само още веднъж. Около нея се събираше локва кръв, раменете й се повдигнаха, едната ръка потрепна и се отпусна тежко на дървената площадка.