Муклис отстъпи изненадано и стреснато. Очите на стареца бяха проницателни, бдителни. Той не помръдна и Муклис разбра, че странникът не се страхуваше от него.
— Извинете, че ви притеснявам — рече Муклис и наклони глава, а гласът му потрепери. Непознатият не отговори, наблюдаваше го как слиза от коня, след това го отвежда до водата и посяга към коженото ведро. Отначало единственият звук беше тихото потропване на ведрото в стените на кладенеца, след това пръхтенето на коня. Муклис също пи. Отначало отпиваше бавно, след това по-жадно, намокри брадата си, изми лицето. Напълни фласката, занесе вода и на втория кон, след това спъна и двата. Когато погледна отново към непознатия, той беше заспал. Единствената промяна беше, че вече не спеше с кръстосани ръце. Беше ги вдигнал до главата, отпуснати върху торбата, която използваше вместо възглавница. Муклис извади одеяло от своята торба и намери място от другата страна на кладенеца, където си постла и легна.
Не знаеше колко време е минало, когато усети движение и отвори очи. Над него беше застанал човек, огрян от първите лъчи на слънцето. Черната му коса и брада бяха щръкнали, неподдържани, на едното ухо носеше златна обица и се хилеше злобно. Муклис се опита да скочи, но мъжът приклекна и притисна лъскава кама във врата му, затова той притихна от ужас и от устните му се изплъзна жален хленч.
— Аз съм Бейхас — представи се усмихнатият мъж. — Моето лице е последното, което ще видиш.
— Не — изплака Муклис, но Бейхас го стисна за краката и започна да го влачи. Едва сега търговецът видя, че Бейхас води двама придружители, които сваляха стоката от коня му и я прехвърляха на своите коне.
Погледна към мястото, на което спеше старецът, но него вече го нямаше, въпреки че конят му беше все още тук. Да не би да го бяха убили? Да не би да му бяха прерязали гърлото.
— Въже — изкомандва Бейхас. Все още притискаше камата към гърлото на Муклис, когато единият придружител му подхвърли въже. И той като Бейхас беше с неподдържана брада, косата му беше скрита под куфия. На гърба си носеше лък. Третият беше с дълга коса, без брада, с широк ятаган на пояса и бързаше да прерови торбите на Муклис, като изхвърляше онова, което не го интересуваше.
— Не — изкрещя Муклис, когато видя изрисуван камък да пада на земята. Беше подарък от дъщеря му за късмет, даде му го в деня, когато тръгваше. Щом видя крадецът да го подхвърля, не издържа. Отскубна се от Бейхас и хукна към дългокосия, който го посрещна с усмивка, след това му нанесе жесток удар в гърлото. Тримата крадци се заляха от смях, докато Муклис се задушаваше и кашляше.
— Какво? — изграчи дългокосият и се наведе над него. Видя накъде гледа Муклис, вдигна камъка и прочете написаното от Нада. „Успех, татко.“ — Това ли било? Затова ли стана толкова храбър, татенце?
Муклис протегна ръка към камъка в отчаян опит да си го върне, но дългокосият го перна презрително през ръката — след това обърна камъка и се разсмя още по-гръмко, а Муклис наддаде вик от ярост — и метна камъка в кладенеца.
— Пльок — изсмя се той.
— Ти… — започна Муклис. — Ти…
— Вържете му краката — чу глас зад себе си. Бейхас хвърли въжето на дългокосия, приклекна отново и притисна острието на камата под окото на Муклис.
— Накъде си тръгнал, татенце? — попита той.
— Към Дамаск — излъга Муклис.
Бейхас поряза бузата му с ножа и човекът изкрещя от болка.
— Къде си тръгнал? — попита отново.
— Дрехата му е от Масиаф — отвърна дългокосият, докато връзваше краката на търговеца.
— Масиаф значи — рече Бейхас. — Едно време щеше да разчиташ на подкрепата на асасините, но вече не е така. Защо да не отскочим дотам. Може да потърсим опечалената вдовица и да я утешим. Какво ще кажеш, татенце? Може, след като приключим с теб.
Дългокосият се изправи, прехвърли края на въжето през един клон и го изтегли, така че Муклис да провисне. Светът се обърна наопаки. Той изплака, когато бандитът върза въжето за кладенеца. Бейхас пристъпи към него и го завъртя. Докато се въртеше, забеляза мъжа с лъка, застанал няколко крачки настрани, да се залива от смях. Бейхас и дългокосият също се разсмяха. Тарторът се наведе към него.
Докато се въртеше, пред погледа му се мярна стената на кладенеца, след това и тримата крадци, дългокосият и Бейхас отпред, онзи с лъка зад тях и…