— Направих онова, което ми беше казано — отвърна Алтаир, като се постара да подбере внимателно думите си, но не успя.
— Не! — сряза го Учителя. Очите му блестяха. — Стори онова, което ти беше угодно. Малик ми разказа за арогантността, която си проявил. Потъпкал си принципите ни.
Стражите от двете страни на Алтаир пристъпиха напред и го стиснаха за ръцете. Мускулите му се напрегнаха. Той се стегна, готов да им се противопостави, но се въздържа.
— Какво правиш? — попита стреснато.
Лицето на Ал Муалим се зачерви.
— Има правила. Ние не представляваме нищо, ако не съблюдаваме кредото на асасините. Това са три простички завета, които изглежда си забравил. Ще ти ги напомня. Първо, не вади меча…
Значи щеше да има лекция. Алтаир се успокои и не успя да скрие примирението в гласа си, докато довършваше изречението на Муалим.
— … за да поразиш невинни. Знам.
Дланта на Ал Муалим изплющя по лицето му и звукът отекна в каменната стена на двора. Алтаир усети как бузата му гори.
— И си дръж езика зад зъбите, ако не искаш да му намеря по-добро предназначение — изрева Учителя. — След като познаваш завета чак толкова добре, защо уби стареца в храма? Той е бил невинен. Не е било нужно да умира.
Алтаир мълчеше. Какво можеше да каже? Действах прибързано? Убих стареца в пристъп на арогантност?
— Наглостта ти няма граници — изрева Ал Муалим. — Смири сърцето си, дете, или кълна се, че ще го изтръгна със собствените си ръце.
Замълча, а раменете му се вдигаха и отпускаха, докато се опитваше да овладее гнева си.
— Вторият завет ни дава силата — продължи той. — Крий се на открито. Потъни сред хората, слей се с тълпата. Не помниш ли? Защото, доколкото разбрах, ти си предпочел да се покажеш, да привлечеш вниманието, преди да нанесеш удара си.
Алтаир мълчеше засрамен.
— Третото, последно правило — добави Ал Муалим, — най-тежкото от всичките ти предателства е, никога не компрометирай Братството. Значението му е очевидно. Действията ти не бива да ни вредят по никакъв начин — пряк или непряк. Егоизмът ти в храма под Йерусалим изложи всички ни на опасност. Има и още по-лошо, ти доведе врага в дома ни. Всички, които изгубиха живота си днес, го изгубиха заради теб.
Алтаир нямаше сили да погледне Учителя. Беше обърнал глава на една страна и все още усещаше парещата плесница. Когато чу Ал Муалим да вади меча, бързо вдигна очи.
— Съжалявам, наистина много съжалявам — рече Ал Муалим. — Само че не мога да простя на предател.
Не. Само не това. Не и смърт на предател.
Ококори се, когато видя камата в ръката на Учителя — същата ръка, която го беше напътствала още от дете.
— Не съм предател — успя да изрече той.
— Действията ти говорят друго. Не ми остави избор. — Ал Муалим замахна с камата. — Мир, Алтаир — рече той и заби острието в корема му.
8
И той наистина намери мир. В продължение на няколкото безценни мига, докато беше мъртъв, Алтаир се потопи в мир и покой.
След това… след това се съвзе и постепенно осъзна къде се намира.
Беше прав. Как бе възможно да е все още прав? Нима това беше животът след смъртта? Да не би да беше попаднал в рая? Ако не беше рай, то това място приличаше изключително много на покоите на Ал Муалим. Не само това, ами самият Ал Муалим беше до него. Беше се надвесил над него и го наблюдаваше с непроницаем поглед.
— Жив ли съм? — Ръцете на Алтаир се стрелнаха към мястото, където ножът се беше забил. Очакваше да напипа дупка, кръв, но нямаше нищо — нито рана, нито кръв. Нали видя какво стана? Нали усети пробождането? Болката се беше разнесла…
Така ли беше наистина?
— Видях как ме наръга — успя да промълви, — усетих прегръдката на смъртта.
Ал Муалим го наблюдаваше със загадъчно изражение.
— Видя онова, което аз исках да видиш. След това се потопи в съня на мъртвите. Утробата. По този начин можеш да се събудиш отново прероден.
Алтаир се опита да прогони мъглата от ума си.
— Защо?
— Помниш ли, Алтаир, за какво се бият асасините?
Той все още се опитваше да се приспособи, но отговори:
— Преди всичко за мир.
— Точно така. Мир във всичко. Не е достатъчно да попречиш на насилието на един човек срещу друг. Става въпрос и за вътрешен мир. Не можеш да разчиташ на единия без другия.
— Така е казано.