Ал Муалим поклати глава и страните му поаленяха отново, а гласът му стана гръмък:
— И е така. Но ти, сине мой, не си намерил вътрешен мир. При теб се проявява по грозен начин. Арогантен си и прекалено самоуверен. Липсва ти и самоконтрол, и мъдрост.
— Какво тогава ще стане с мен?
— Трябва да те убия заради болката, която ни причини. Според Малик е напълно справедливо животът ти да бъде отнет заради живота на брат му.
Ал Муалим замълча, за да може Алтаир да разбере значението и да усети тежестта на момента.
— Само че по този начин само ще си изгубя времето и ще пропилея таланта ти.
Алтаир си позволи да се отпусне още малко. Значи щеше да бъде пощаден. Така щеше да има възможност да се докаже.
— Лишен си от притежанията си — продължи Ал Муалим. — Лишен си и от звание. Вече си начинаещ — дете — връщаш се назад. Всичко ще бъде същото както в деня, когато се присъедини към Ордена. Предлагам ти шанс за изкупление. Трябва да заслужиш и да си извоюваш отново мястото в Братството.
Разбира се.
— Предполагам, че си намислил нещо.
— Първо трябва да докажеш пред мен, че помниш какво е да си асасин. Истински асасин — рече Ал Муалим.
— Значи ще ме накараш да отнема живот, така ли? — попита Алтаир. Знаеше, че наказанието му ще бъде много по-строго.
— Не. Все още не. Засега отново ставаш ученик.
— Няма нужда. Аз съм майстор асасин.
— Ти беше майстор асасин. Други довършаваха делата ти, но дотук. От днес насетне, ти ще ги довършваш вместо тях.
— Щом това е желанието ти.
— Това е желанието ми.
— Кажи ми тогава какво трябва да направя.
— Пред мен има списък. В него са включени девет имена. Тези деветима мъже трябва да умрат. Те разнасят чума. Те подклаждат войни. Силата и влиянието им сеят поквара и развала и дават сили на кръстоносците да продължават пъкленото си дело. Открий ги. Убий ги. По този начин ще посееш семето на мира както в района, така и у себе си. По този начин ще намериш изкупление.
Алтаир си пое дълбоко дъх. С това можеше да се справи. Това искаше — имаше нужда да го направи.
— Девет живота в замяна на моя — рече предпазливо той.
Ал Муалим се усмихна.
— Много щедро предложение, бих казал. Имаш ли въпроси?
— Откъде да започна?
— Замини за Дамаск. Там ще търсиш Тарик, търговец от черния пазар. Смъртта трябва да застигне първо него.
Ал Муалим пристъпи към клетката с пощенски гълъби, извади един и го пое нежно в дланта си.
— Още с пристигането се отбий в градското Братство на асасините. Ще пратя птица, за да уведомя рафика за пристигането ти. Поговори с него. Ще откриеш, че можеш да научиш много.
Той разтвори длан и птицата литна през прозореца, сякаш изстреляна навън.
— Ако повярваш е още по-добре — рече Алтаир.
— Вярвам, а и няма как да започнеш мисията си, без да получиш съгласието му.
Алтаир настръхна:
— Какви са тези глупости? Не ми е нужно позволението му. Пълна загуба на време.
— Това е цената, която се налага да платиш заради грешките, които допусна — сопна се Учителя. — Сега вече си отговорен не само пред мен, но и пред цялото Братство.
— Така да бъде — примири се Алтаир след достатъчно дълго мълчание, с което показа неудоволствието си.
— Върви — подкани го Ал Муалим. — Докажи, че не сме те изгубили.
Той спря, след това посегна към нещо зад бюрото и го подаде на Алтаир.
— Вземи го — рече.
Алтаир се протегна радостно към камата, закопча я на китката и нагласи освобождаващия механизъм на малкия си пръст. Пробва механизма и отново се почувства като асасин.
9
Алтаир се прокрадва покрай палмите, покрай конюшните и търговците зад стените на града, докато не стигна до внушителните порти на Дамаск. Познаваше добре града — най-големия и свещен в Сирия, в който бе открил две от целите си миналата година. Вдигна поглед към стената и укрепленията по нея. Не долови никакви признаци на живот вътре. Сякаш камъкът жужеше.
Първо трябваше да се промъкне вътре. Успехът на мисията му зависеше от умението му да се движи незабелязано. Ако предизвикаше по някакъв начин стражата, нямаше да е добро начало. Слезе от коня, върза го и огледа портите, където стояха на страж сарацини. Налагаше се да опита по друг начин, който не беше от най-лесно осъществимите, защото Дамаск се славеше със сериозна охрана, а стените — вдигна отново поглед и се почувства дребен — бяха твърде високи и гладки, за да бъдат щурмувани отвън.