Докато Алтаир се прокрадваше отстрани на тълпата, не откъсваше очи от онова, което се случваше. Търговците излизаха иззад сергиите си, за да гледат. Хората или бързаха нанякъде, или разговаряха оживено, стояха уплашени.
— Само погледнете… — рече един мъж на Тамир.
— Сметките ти не ме интересуват — сряза го той. — Цифрите не променят нищо. Хората ти не са изпълнили поръчката, което означава, че аз съм провалил клиента си.
„Клиент — помисли си Алтаир. — Кой ли е въпросният клиент?“
Търговецът преглътна. Очите му се стрелнаха към тълпата в очакване на избавление. Никой не му помогна. Стражите на пазара стояха с безизразни лица и невиждащи очи, докато насъбралите се наблюдаваха безучастно какво става. На Алтаир му призля от тях, от цялата тази човешка сган: лешояди в очакване, стражи, които не предприемат нищо. Най-много обаче мразеше Тамир.
— Нужно ни е още време — молеше търговецът. Вероятно разбираше, че единственият му шанс беше да убеди Тамир да прояви милост.
— Това е извинение на мързелив и некомпетентен човек — отвърна кралят на черния пазар. — Ти такъв ли си?
— Не съм — отвърна човекът и закърши ръце.
— Онова, което ми показваш, говори за друго — отсече Тамир. Вдигна крак на ниската стена и се облегна на коляното си. — Кажи ми сега, какво смяташ да направиш, за да разрешиш проблема ни? Имам нужда от оръжията веднага.
— Не виждам разрешение — заекна нещастникът. — Хората ми работят денонощно. Само че… клиентът ти иска прекалено много. А пък доставката… Пътят е тежък.
— Де да произвеждаше оръжия със същата лекота, с която редиш извинения и оправдания — изсмя се Тамир. Обърна се към тълпата и някои се разсмяха — по-скоро от страх.
— Направих всичко по силите си — настоя възрастният. Изпод тюрбана му се стичаха капки пот, а брадата му трепереше.
— Не е достатъчно.
— Може би изискванията ти са прекалено високи — рече търговецът.
Безразсъден гамбит. Самодоволната усмивка се стопи от лицето на Тамир и той впи леденостудените си очи в човек.
— Прекалено високи ли? — попита остро. — Дадох ти всичко. Без мен все още щеше да омайваш змии с флейтата по за един грош. От теб исках единствено да изпълняваш заповедите ми. А ти ми казваш, че изискванията ми били прекалено високи!
Той извади камата и острието намигна. Тълпата се раздвижи уплашено. Алтаир погледна стражите, застанали със скръстени ръце, препасали мечове. Лицата им бяха безизразни. Никой на пазара не смееше да помръдне, сякаш ги бяха омагьосали.
Търговецът изхленчи уплашено. Отпусна се на колене и вдигна умолително преплетените си пръсти. На лицето му се беше изписало жално изражение, в очите му блестяха сълзи.
Тамир погледна жалкия човечец в краката си и го заплю. Търговецът примигна.
— Осмеляваш се да ме хулиш? — изрева Тамир.
— Милост, Тамир — продължи да хленчи старецът. — Не исках да те обидя.
— Тогава трябваше да си затваряш устата!
Алтаир забеляза жаждата за кръв в очите му и веднага разбра какво предстои да се случи. Точно както предполагаше, Тамир замахна към търговеца с камата, разкъса туниката му и на гърдите му зейна червена рана. Търговецът политна назад със сърцераздирателен вой.
— Недей! Спри! — пищеше той.
— Да спра ли? — изрече подигравателно Тамир. — Та аз едва започвам. — Пристъпи напред, и заби камата в корема на човека и го събори на земята. Чу се протяжен вой като на животно, когато Тамир го наръга отново. — Ти дойде на моя пазар — изкрещя.
Заби камата отново.
— Изправи се пред хората ми.
Заби камата за четвърти път. Плътта на стареца се разкъсваше, сякаш някой разфасоваше месо. Той продължаваше да пищи.
— И се осмели да ме обидиш.
Последва нов замах. Той подчертаваше всяка дума с нов замах.
— Научи си мястото.
Търговецът спря да крещи. Вече бе просто разкъсан, окървавен труп, проснат сред пазара, главата му беше извита под странен ъгъл. Един от охранителите на Тамир пристъпи напред, за да премести тялото.
— Не — заповяда задъханият Тамир. Приглади брадата си. — Остави го. — Обърна се към тълпата: — Това да е за урок на останалите. Добре помислете, преди да ми кажете, че не можете да направите нещо. Сега се връщайте на работа.
Оставиха тялото на стареца, където беше паднало — любопитно куче се приближи да подуши — хората се върнаха към ежедневните си задължения, пазарът отново придоби характерния си облик. Сякаш старецът беше забравен.