Не и от Алтаир. Той усети как отпуска юмруци, след което изпусна дълго сдържания дъх и се опита да овладее напиращия гняв. Наведе леко глава, очите му бяха скрити под качулката. Прокрадна се през множеството след Тамир, който крачеше през пазара, следван на няколко крачки от охраната си. Алтаир скъси разстоянието и го чу да разговаря с търговците, докато те го наблюдаваха с разширени от ужас очи и се съгласяваха безропотно с всичко, което той им кажеше.
— Не мога да продам това — сопна се Тамир. — Претопи го и започни отново. Ако пак се получи толкова зле, да знаеш, че следващия път теб ще претопя.
Нещастникът гледаше уплашено и кимаше.
— Не разбирам какво правиш по цял ден. Сергията ти е отрупана със стока. Кесията ти трябва да е пълна с монети. Защо не можеш да продадеш всичко това? Не е чак толкова трудно. Май не се стараеш много. Да не би да ти трябва мотивация?
Търговецът кимаше, докато най-сетне не разбра какво го питат и бързо заклати глава. Тамир продължи. Около него бе пълно с народ. Охраната му… Ето го удобният случай. След като стана очевидно, че всички на пазара се страхуват от Тамир, хората му станаха по-немарливи. Бяха се застояли край друга сергия, където настояваха да получат подаръци за съпругите си. Тамир си имаше нови жертви, които да тормози.
В този момент Алтаир се промъкна между него и двамата яки мъжаги. Напрегна се и усети тежестта на механизма за камата на малкия си пръст. Тамир стоеше с гръб към него и обиждаше друг собственик на сергия.
— Ти дойде да ме молиш за това място. Закле се, че никой няма да се справи по-добре от теб. Трябваше…
Алтаир пристъпи напред и — щрак — камата отскочи напред, когато прихвана Тамир с една ръка и използва другата, за да забие дълбоко в него острието.
Тамир изгъргори, но не извика, сгърчи се, след това се отпусна. Над рамото му Алтаир срещна погледа на ужасения продавач на сергията и разбра, че човекът се колебае как да постъпи: дали да се развика, или… Търговецът извърна глава и отстъпи настрани.
Алтаир положи Тамир на земята между двете сергии, далече от стражите, които така и не разбраха какво се е случило.
Тамир отвори очи.
— Дано намериш покой — пожела му тихо Алтаир.
— Ще си платиш, убиецо — изграчи Тамир. — От носа му рукна тънка струйка кръв. — И ти, и цялото племе асасини.
— Май ти си този, който плаща сега, приятелю. Няма да страдаш още дълго.
Тамир се изсмя грубо.
— Да не би да мислиш, че съм някой дребен продавач на смърт, който смуче от разрухата на войната? Странна мишена може би? Защо точно аз, след като много други вършат същото?
— Ти за различен ли се смяташ? — попита Алтаир.
— Различен съм, разбира се, защото служа на по-благородна кауза, не се боря за най-обикновена печалба. Също като братята…
— Братя ли?
Тамир се изсмя немощно.
— Аха… той си въобразява, че съм сам. Само че аз намерих покой. Отредена ми е роля. Много скоро ще опознаеш и останалите. Те няма да се зарадват на стореното от теб.
— Добре. Чакам с нетърпение да сложа край на живота им.
— Безмерна гордост. Тя ще те погуби, чедо — изхърка Тамир и издъхна.
— Все някой трябва да умре, за да се променят нещата — отвърна Алтаир и затвори очите му.
Извади перото на Ал Муалим изпод плаща, потопи го в кръвта на Тамир, хвърли последен поглед към охраната, след това се шмугна в тълпата. Вече се беше превърнал в призрак, когато чу вик зад себе си.
11
Тамир, първият от девет: Ал Муалим поглеждаше доволно от кървавото перо на бюрото си към Алтаир, после го похвали, а накрая му даде новата задача.
Алтаир наведе глава в знак на съгласие, след което остави Учителя. На следващия ден взе провизии и отново пое на път, този път за Акра — град, пазен също толкова ревниво от кръстоносците, колкото Дамаск от хората на Салах Ал’дин. Градът беше белязан от войната.
Акра бе извоюван с много кръв. Християните го бяха превзели отново след дълга, кървава обсада, продължила почти две години. Алтаир беше изиграл своята роля, като помогна да бъде спрян притокът на вода към града, след като тамплиерите я отровиха.
Не можа да направи нищо, когато хората започнаха да се тровят, а труповете във водата разпространиха болестта както сред мюсюлманите, така и сред християните, както зад стените на града, така и отвъд. Провизиите бяха свършили и хиляди умираха от глад. Тогава пристигнаха още кръстоносци, направиха нови машини, с които пробиха дупки в стените на града. Сарацините се биеха, някои запушваха пробойните, докато армията на Ричард Лъвското сърце не изтощи докрай мюсюлманите и те не се предадоха. Кръстоносците завзеха града и взеха като заложници целия му гарнизон.