Отдолу чу ридания и когато сведе поглед, видя нови решетки, набраздени от сълзи лица, които се взираха към него.
— Помогни ми… Спаси ме…
Видя още клетки, още роби, и мъже, и жени: просяци, проститутки, пияници и луди.
— Помогни ми. Помогни…
— Тук е пълно с роби — провикна се Алтаир. — Къде са търговците на роби?
Талал не му обърна никакво внимание.
— Виж делото ми в цялото му величие — заяви гръмко и наоколо пламнаха нови факли, за да разкрият нови уплашени и измъчени лица.
Пред Алтаир се отвори нова порта и той влезе в съседно помещение. Качи се по стълбите към просторна галерия над него. Видя хората, скрити в сенките, и стисна меча.
— Сега какво, търговецо на роби? — провикна се той.
Талал се опитваше да го сплаши. Истина беше, че имаше неща, които плашеха Алтаир, но не и онова, на което беше способен търговецът на роби.
— Не ме наричай така — изкрещя Талал. — Искам единствено да им помогна по същия начин, по който друг помогна на мен.
Алтаир все още чуваше тихите стонове на робите в стаята отзад. Съмняваше се дали ще приемат намесата му като помощ.
— Не им помагаш, като ги затваряш — провикна се в мрака.
Талал така и не се показваше.
— Да ги затварям ли? Пазя ги, подготвям ги за пътуването, което предстои.
— Какво пътуване? Налагаш им робство.
— Нищо не знаеш ти. Беше глупаво да те водя тук и да мисля, че щом видиш, ще разбереш.
— Разбирам достатъчно добре. Нямаш кураж да се изправиш пред мен, предпочиташ да се криеш сред сенките. Стига приказки. Покажи се.
— Аха… Значи искаш да видиш човека, който те призова тук, така ли?
Алтаир усети движение в галерията и изкрещя:
— Не си ме призовал. Дойдох по своя воля.
От балкона над него се разнесе смях.
— Нима? — подхвърли подигравателно Талал. — А кой остави портата незалостена? Кой ти разчисти пътя? Досега наложи ли ти се да вдигнеш меча, а? Направих всичко това за теб.
Нещо се раздвижи по тавана над галерията и по каменния под се изписа ивица светлина.
— Тогава излез на светло — провикна се отгоре Талал — и ти обещавам една последна услуга.
Алтаир отново си каза, че ако този мъж искаше да го убие, стрелците му щяха да са го надупчили досега. Пристъпи напред. В същия момент от сенките наизскачаха маскирани мъже и го заобиколиха. Наблюдаваха го с безразличие, мечовете им висяха отстрани, а гърдите им се издигаха и спускаха.
Алтаир преглътна. Бяха шестима. Съвсем не бяха „елементарно предизвикателство“.
След това отгоре се чуха стъпки и той погледна към галерията, където Талал излезе от сумрака и го погледна. Беше облечен в семпла туника с дебел колан. На рамо носеше лък.
— Ето ме пред теб — рече той и разпери ръце, усмихна се, сякаш приветстваше топло гост в дома си. — Какво желаеш?
— Слез долу — посочи Алтаир с меча. — Нека уредим въпроса с чест.
— Винаги ли трябва да се стига до насилие? — отвърна търговец и на асасина му се стори разочарован. След това добави: — За съжаление, асасин, не мога да ти помогна, защото ти самият не желаеш да си помогнеш. Не мога да позволя работата ми да бъде застрашена. Не ми оставяш никакъв избор. Трябва да умреш.
Даде знак на хората си.
Двама вдигнаха мечовете.
След това нападнаха.
Алтаир изпъшка и отби атаката на въоръжените, отблъсна ги, след това насочи вниманието си към третия. Другите очакваха реда си. Бързо разбра, че стратегията им е да го нападат по двама.
Така можеше да се справи. Сграбчи единия и със задоволство забеляза стреснатия му поглед, след което го хвърли към петия и двамата се блъснаха в скеле, което се срути под тежестта им. Алтаир се възползва от предимството, замахна с меча, чу вик и предсмъртно гъргорене, преди мъжът да се просна на пода.
Нападателите се прегрупираха, поглеждаха един към друг, докато го обикаляха. Той се въртеше заедно с тях, протегнал меча, усмихнат. Сега вече почти се забавляваше. Петима маскирани убийци срещу един асасин. Бяха решили, че плячката ще им падне лесно в ръцете. Сега обаче не бяха чак толкова сигурни.
Набеляза един. Това беше стар трик, на който го научи Ал Муалим.
Алтаир нарочно впи поглед в маскирания точно срещу него…
„Не изпускай от поглед останалите, но нападни само един. Набележи го за мишена. Покажи му, че той е мишената“ — припомни ми той.