Усмихна се. Стражът изпъшка.
„Тогава го довърши!“
Бърз като змия, Алтаир нападна, нахвърли се върху мъжа, който реагира бавно и зяпна острието на Алтаир, докато потъваше в гърдите му, след това със стон се отпусна на колене. Алтаир изтегли меча, като разкъса плътта му, и насочи вниманието си към следващия.
„Набележи един…“
Стражът му се стори ужасен, вече не приличаше на обучен убиец, ако можеше да се съди по треперещия в ръката му меч. Изкрещя нещо на език, който Алтаир не разбра, след това се втурна тромаво напред с надеждата да изтегли битката към асасина, който отстъпи настрани, прониза мъжа в корема и със задоволство видя как вътрешностите му се изсипаха. Талал подканваше хората си да нападат дори след като още един падна и останалите двама атакуваха едновременно. Сега вече не изглеждаха чак толкова страшни, въпреки маските. Приличаха на уплашени мъже, които щяха да загинат всеки момент.
Алтаир нанесе нов удар и от врата на единия изригна фонтан кръв. Последният се обърна и побягна с надеждата да открие спасение в галерията. Алтаир прибра меча си, стисна две ками, завъртя ги, остриетата им проблеснаха — веднъж, втори път — и ги запрати в гърба на мъжа. Той падна от стълбата. Вече нямаше къде да бяга.
Алтаир чу забързани стъпки над себе си. Талал бягаше. Наведе се, за да вземе ножовете, хвърли се към стълбата и стигна на балкона тъкмо навреме, за да види как търговецът бяга към друга стълба, която водеше на покрива.
Асасинът се втурна след него и надникна през капандурата. Успя да се дръпне навреме, преди стрелата да се забие в дървото до него. Забеляза как стрелецът, разположил се на далечен покрив, нагласява нова стрела, превъртя се върху покрива и метна двете ками, все още мокри от кръвта на предишната жертва.
Лъконосецът изрева и падна. Единият нож стърчеше от врата му, другият — от гърдите. След това се обърна и видя как Талал бяга по моста между къщите, скача на едно скеле и тупва на улицата. Обърна се и щом видя, че Алтаир го е последвал, се затича.
Алтаир го настигаше. Беше бърз и за разлика от Талал не се озърташе непрекъснато, за да провери дали някой го преследва. Затова не се блъскаше в нищо неподозиращите пешеходци като Талал. Жените пищяха, кълняха, мъжете ругаеха и го блъскаха настрани.
Той напредваше бавно по улици, през пазари и следващия път, когато се обърна, Алтаир видя бялото на очите му.
— Побегни сега — провикна се през рамо Талал, — докато все още можеш. Стражите ми скоро ще са тук.
Асасинът се изсмя и продължи да тича.
— Откажи се и ще ти подаря живота — извика Талал. Алтаир не отговори. Продължи да го преследва. Провираше се умело през тълпата, отбиваше продуктите, с които Талал го замеряше. Сега вече го настигаше с всяка крачка и преследването беше към края си.
Търговецът се озърна за последно, видя колко се е скъсило разстоянието и отново се опита да придума Алтаир:
— Спри и ме чуй! Може да се споразумеем.
Алтаир не отговори и този път, просто наблюдаваше как Талал се обръща. Търговецът на роби всеки момент щеше да се сблъска с жена, която не виждаше заради дамаджаните, които носеше. Нито един от двамата не виждаше накъде върви.
— Нищо не съм ти направил — продължаваше да крещи Талал, забравил, че само преди няколко минути беше изпратил шестима мъже, които да убият Алтаир. — Защо ме преследваш…
Той изхълца задавено и тупна на земята заедно с жената, чиято стока се пръсна около тях.
Талал се опита да се изправи на крака, но се оказа твърде бавен и Алтаир скочи върху него. Щрак. Щом камата изскочи, той я заби в мъжа и коленичи до него, а кръвта бликна от носа и устата на Талал. Жената с дамаджаните се изправи зачервена, изпълнена с възмущение, готова да се нахвърли върху Талал. Щом видя Алтаир и камата му, а след това и кръвта, която се лееше от Талал, тя хукна и се разпищя. Останалите хора се отдръпнаха от тях, очевидно усетили, че нещо не е наред. В Йерусалим, където конфликтите бяха ежедневие, жителите предпочитаха да не се застояват, където имаше насилие, да не би да бъдат въвлечени.
Алтаир рече на Талал:
— Сега вече няма къде да бягаш. Сподели с мен тайните си.
— Аз изиграх ролята си, асасин — отвърна Талал. — Братството не е толкова слабо, че смъртта ми да попречи на дейността му.
Алтаир си припомни Тамир. И той беше споменал нещо за други, преди да умре.
— Кое братство? — попита настоятелно.