Под него Дьо Монферат пресичаше крепостта, крещеше заповеди, обиждаше наред всички, които му се мернеха пред очите.
Алтаир се натъкна на нов лъконосец. Метна нож и мъжът се просна на покрива. Той го погледна, докато минаваше полуприведен, и изчака да престане да потръпва.
Трети стрелец. Алтаир се отърва и от него. Сега вече контролираше покрива; имаше път за бягство, след като приключеше със задачата си. Оставаше само да ликвидира мишената.
Под него, Дьо Монферат премина през вътрешна порта и Алтаир остана да наблюдава как се кара на страж заради незначително провинение. След това влезе във вътрешния двор, който беше нещо като негово лично убежище. Алтаир го следваше отгоре. Беше застанал така, че дори някой да вдигнеше поглед, нямаше да го види.
Монферат седна на маса в единия край на вътрешния двор.
— Хора — започна той, — съберете се. Слушайте много внимателно.
Щом се събраха, Алтаир забеляза, че макар да бяха еднакво облечени, униформите им се различаваха от онези на войниците навън. Тези мъже му се сториха по-груби, очевидно закалени в битки. Ако Алтаир беше прав, те бяха личната ударна сила на Дьо Монферат. Този път нямаше да допусне грешката да ги сметне за „незначително предизвикателство“.
Дьо Монферат продължаваше да говори в двора.
— Току-що разговарях с краля и новините са лоши. Обвини ни, че не сме изпълнили задълженията си. Той не зачита приноса ни към каузата.
— Срамота — рече един от мъжете.
— Какво разбира той — изсъска друг.
— Спокойно, спокойно. Замълчете — сгълча ги Монферат. — Да, онова, което той казва, не е така, но в думите му има известен смисъл. Лесно може да ни намери недостатъци. Лесно може да забележи несъвършенства. Опасявам се, че сме се отпуснали, станали сме мързеливи.
Алтаир се подсмихна. Начинът, по който се промъкна, беше доказателство колко немарливи бяха станали. Що се отнася до полузаспалите стрелци…
— Защо го казвате? — попита един от хората на Дьо Монферат. Мъжете бяха настръхнали. Алтаир използва гълчавата, за да се измести и да се разположи точно над мишената си, като се плъзна по стената на двора. Едва сега видя онова, което повечето от мъжете долу нямаше как да забележат. От врата в противоположния край на двора влязоха още стражи, повлекли двама мъже. Макар да бяха в дрехи на кръстоносци, те бяха пленници.
— Виждам как тренирате — дереше се Монферат. — Не сте убедени в онова, което вършите, не се съсредоточавате достатъчно. Клюкарствате, играете хазарт. Или не изпълнявате поставените ви задачи, или ги вършите през пръсти. Тази работа приключва днес. Няма повече да търпя унижения от Ричард. Независимо дали разбирате или не — а би трябвало — вината е изцяло ваша. Посрамихте всички ни. Уменията и готовността да се посветим на каузата ни извоюваха Акра. Те ще ни бъдат необходими, за да задържим града в своя власт. По всичко личи, че съм бил прекалено мек. Ще тренирате по-упорито и по-често, дори това да означава нередовно хранене и недоспиване. Ако се провалите, ще трябва да научите какво означава дисциплина… Доведете ги.
Алтаир се беше добрал до желаното място, без никой да го забележи. Намираше се достатъчно близо и виждаше оплешивяващата глава на Монферат и пръските слюнка, които хвърчаха от устата му, докато крещеше на хората си. Ако някой от събралите се в двора погледнеше поради някаква причина нагоре, щеше да го забележи, но вниманието на всички в този момент беше насочено към масата на Дьо Монферат, където бяха изтласкани войниците, уплашени, засрамени.
— Ако трябва да дам пример на останалите с вас, така да бъде — заяви Монферат. — Обърна се към двамата: — Вие сте обвинени в ходене по курви и пиянство по време на служба. Как ще отговорите на тези обвинения?
Двамата занареждаха молби и извинения.
Дьо Монферат се намръщи. След малко махна с ръка и нареди да бъдат екзекутирани.
Прерязаха гърлата им и в последните мигове от живота си те наблюдаваха как собствената им кръв блика по камъните в двора. Дьо Монферат ги наблюдаваше как се давят и мятат на земята, също като риби на сухо.
— Проявите на неуважение към службата са заразно зло — рече той почти тъжно. — Те трябва да бъдат изкоренени. По този начин няма да позволим заразата да плъзне навред. Разбрахте ли ме?