Щом усетиха промяната у него, неколцина от тълпата зашепнаха, обзети от объркване.
— А, не се правете, че недоумявате. Вие за глупак ли ме вземате? Да не би да си въобразявате, че не съм чул какво приказвате зад гърба ми. Е, чул съм и за съжаление, никога няма да забравя. Това обаче не е причината, поради която ви събрах тази вечер. Не е това. Искам да поговорим за войната и вашето участие в нея. Давате си парите без колебание, като много добре знаете, че по този начин плащате за смъртта на хиляди. Дори не знаете защо се бием. Ще кажете, че е в името на светите земи или срещу злината на враговете ни. С подобни приказки само се залъгвате.
Не. Цялото това страдание е предизвикано от страх и омраза. Вие се притеснявате, че те са различни. Също както се страхувате от мен, защото и аз съм различен.
Погледът на Алтаир се плъзна към стрелците в галериите. Усети безпокойство, когато се придвижи настрани, за да огледа галерията от другата страна на двора. И там се бяха подредили стрелци. Завъртя се. Положението беше същото. Те обаче не бяха вдигнали лъковете. Все още не. Ако обаче Алтаир беше прав, моментът щеше да настъпи съвсем скоро и тогава те щяха да покрият целия двор. Приближи се до една от стените. Недалече някакъв мъж се задави, закашля се, при което приятелят му се заля от смях.
— Състрадание. Милост. Толерантност — продължи Нукод от балкона. — Тези думи не означават нищо за вас. Не означават нищо за неверниците нашественици, които опустошават страната ни, докато търсят злато и слава. Затова казвам достатъчно. Аз съм се посветил на друга кауза, която ще доведе нов свят, в който хората ще живеят заедно в мир.
Замълча. Алтаир забеляза как стрелците се напрегнаха. Канеха се да стрелят. Притисна се към стената. Мъжът наблизо продължаваше да кашля. Преви се, силно зачервен. Приятелят му, досега просто разтревожен, също се закашля.
— Жалко, че нито един от вас няма да доживее да го види — завърши Нукод.
И други гости се задавиха. Някои притискаха кореми с ръце. „Естествено — помисли си Алтаир. — Отрова.“ Някои от гостите около него се отпуснаха на колене. Забеляза как по устата на червендалест мъж в златна роба изби пяна, той забели очи и малко преди да умре, се строполи на земята. Стрелците вдигнаха лъковете. Поне половината от присъстващите на тържеството се гърчеха, но мнозина, онези, които не бяха пили вино, се втурнаха към изходите.
— Избийте всички, които се опитват да избягат — нареди царят на търговците и стрелците опънаха тетивите.
Алтаир загърби клането и се запромъква към балкона, пристъпи безшумно зад Нукод. До богаташа беше застанал страж и Алтаир го порази с камата. Мъжът падна, сгърчи се, от прерязаното му гърло плисна кръв по плочките на балкона. Нукод се обърна, видя асасина и изражението му се промени. Докато наблюдаваше умиращите гости, той се усмихваше, наслаждаваше се на случващото се. Алтаир с удоволствие забеляза страха му.
След това се появи болката, в мига, в който Алтаир заби камата във врата му, точно над ключицата.
— Защо? — ахна огромният мъж и се свлече на балкона.
— Откраднал си пари от онези, които твърдиш, че ръководиш — обясни Алтаир. — Изпратил си ги неизвестно къде. Кажи ми къде са и за какво си ги дал!
Нукод се намръщи.
— Я ме погледни. С вида си обиждам хората. А тези скъпи одежди успяват единствено да заглушат виковете на омраза.
— Значи става въпрос за отмъщение?
— Не, не става въпрос за отмъщение. Как бих могъл да финансирам война в името на онзи господ, който ме нарича извращение?
— Ако не служиш на каузата на Салах Ал’дин, тогава на чия?
Нукод се усмихна.
— След време ще разбереш. Може би вече знаеш.
Алтаир бе напълно слисан.
— Защо тогава се криете? Защо са всички тези черни, подмолни дела?
— Да не би да е различно от твоята работа? Ти отнемаш живота на мъже и жени, воден от убеждението, че смъртта им ще облагодетелства живите. Зрънце злина за по-великото добро, нали така? Ние сме същите.
— Не — поклати глава Алтаир. — Не си приличаме по нищо.
— Аха… виждам го в очите ти. — Забелязах съмнението. Дъхът му миришеше на смърт, когато привлече Алтаир по-близо до себе си.
— Не можеш да ни спреш успя да изрече. — Ние ще създадем нашия Нов свят…
Издъхна и от устата му рукна струйка кръв.