— Трябва ми Арман Бушар — рече Алтаир, когато седнаха върху чували зърно в склада.
— Аха… значи Бушар е в Кирения — отвърна човекът от съпротивата. — Сигурно е дошъл при затворниците в Буфавенто.
— Крепостта наблизо ли е?
— Замък е и е наблизо. Навремето беше резиденцията на богата благородна дама от Кипър, поне докато тамплиерите не й отнеха собствеността.
Алтаир се намръщи, когато научи за алчността им.
— Ще ме заведеш ли дотам?
— Ами… Нещо повече. Ще те вкарам вътре и стражите няма дори да трепнат. Само че преди това трябва да направиш нещо за мен. По-скоро за съпротивата.
— Звучи ми познато — отвърна Алтаир. — Казвай.
— Сред нас има предател — рече намръщено Барнабас.
Предателят бил търговец — Йонас, и след като Барнабас му каза необходимото, Алтаир го проследи до един амфитеатър в центъра на града. Според Барнабас Йонас издавал тайните им на тамплиерите. Асасинът остана да го наблюдава известно време, докато се срещаше с други търговци. По нищо не се отличаваше от тях. После, когато той си тръгна, го проследи от амфитеатъра по криволичещите улички и разбра, че търговецът е усетил присъствието на преследвача си. Все по-често се озърташе, беше се ококорил и му личеше, че е по-уплашен. Неочаквано хукна и Алтаир го последва. С радост забеляза, че Йонас кривва по тясна уличка.
Затича по-бързо след жертвата.
Уличката се оказа празна.
Алтаир спря, обърна се назад, за да се увери, че няма никого, след това — щрак — освободи камата. Направи две крачки напред, изравни се с купчина нахвърлени щайги, които леко се клатушкаха. Той се приведе и заби острието в една щайга. Дървото се разцепи и последва писък. Купчината се прекатури върху Алтаир, той се стегна и едва не изгуби равновесие.
Независимо от всичко запази присъствие на духа. Когато дървените щайги престанаха да мърдат, той се успокои и огледа протегнатата си ръка с камата, забита в Йонас. Кръвта се стичаше от гърлото на предателя. Той бе все още приклекнал — позата, в която се беше опитал да се скрие — приличаше на нещастен, жалък човечец. Алтаир знаеше, че е предател, че информацията, която е съобщавал на тамплиерите, е била използвана, за да могат те да убиват, залавят и измъчват членове на съпротивата, въпреки това го съжали и изтегли острието бавно, изрита щайгите, за да положи Йонас на земята.
От раната на врата рукна кръв.
— Я виж ти! — изхриптя Йонас. — Асасин. Да не би Салах Ал’дин да е набелязал Кипър?
— Асасините нямат нищо общо със сарацина. Нашите работи са си наши.
Умиращият се закашля и разкри окървавените си зъби.
— Все едно, вече се знае, че си тук. Бикът е определил награда за главата ти… и за жената, която те придружава.
Алтаир видя как човекът гасне.
— Цената ми се покачва с всеки ден — рече и нанесе смъртоносния удар.
Когато се изправи, не изпита задоволство от свършената работа, по-скоро бе завладян от ужасното чувство, че нещо не е наред. Бика, който Йонас спомена. Който и да беше той, със сигурност беше верен на Арман Бушар и знаеше, че Алтаир и Мария са в Кирения. Това ли бе причината за безпокойството на Алтаир?
Той се придвижи по покривите, за да открие час по-скоро Маркос и Мария.
— Слушай, Мария, определена е крупна сума за главите и на двама ни — започна Алтаир, когато я откри. Както си беше представял, тя седеше на каменна пейка между Маркос и друг мъж от съпротивата, гледаше лошо, но той вече беше свикнал.
— Крупна сума ли? Дяволите да го вземат Бушар. Сигурно е решил, че ме обучаваш.
— Някакъв тип, наречен Бика, е изпратил хората си да ни търсят.
Тя скочи като ужилена.
— Бика ли? Значи са дали на този фанатик власт и имоти.
— Да не би да ти е приятел? — попита сухо той.
— Ами. Казва се Молък. Набожен самохвалко с ръце като дънери.
Алтаир се обърна към Маркос:
— Ти знаеш ли скривалището на съпротивата в квартала на складовете?
— Знам къде се намира, но никога не съм влизал — сви рамене той. — Аз съм най-обикновена пионка в съпротивата.
Алтаир се замисли.
— Не бива да ме виждат с Мария, затова се налага да я пазите. Не й позволявайте да се показва и ще се видим, когато сте в безопасност.
— Знам някои сокаци и тунели.
— Може да отнеме доста време, но ще я заведем там невредима.