— Проявяваш добър вкус към хаоса, Алтаир — провикна се Мария от клетката.
Хареса му как звучи името, когато тя го изрича.
— Бикът е отговорен за покоряването на хиляди. Едва ли някой ще плаче за него.
Тя се намести.
— Да не би да си въобразяваш, че ще влетиш в Кантара, ще го ужилиш и ще си излезеш необезпокояван? Той се е обградил с предани привърженици. — Гласът й отекна в каменната тъмница.
— Кантара… е на изток, нали? — попита Алтаир. Веднага се беше хванал за името, което й се изплъзна.
— Да, най-добре защитената… Провери сам.
42
Алтаир наистина провери. Замъкът Кантара се охраняваше от войници кръстоносци и фанатиците на Молък. Първо огледа стените, след това се изкачи на укрепленията, като от време на време спираше, за да чуе какво си говорят стражите и да събере информация за онзи, когото наричаха Бика. Научи, че е религиозен фанатик, който събирал съмишленици, фанатици като него, които или го охранявали, или служели като слуги, или пък обикаляли улиците на Кирения и разпространявали призивите му. Той бил прикрепен към тамплиерите. Предаността му към Бушар била сляпа, също като религиозната му вяра, а замъкът Кантара бил превърнат в личната му цитадела, дадена му най-вероятно от самите тамплиери. Знаело се, че през повечето време се молел в храма на замъка.
Алтаир се надяваше да го намери тъкмо там.
В замъка видя и фанатици, и стражи, фанатиците изглеждаха… точно както очакваше да изглеждат — нервни, неспокойни, уплашени и слепи за всяка истина, различна от тяхната. Отнасяха се с открито презрение към стражите християни, които патрулираха по двама и очевидно мислеха, че е под нивото им да бъдат зачислени в замъка. Докато Алтаир се криеше в една ниша, двама стражи минаха покрай него и единият не спря да се оплаква:
— Защо тамплиерите търпят този луд? Бикът и фанатиците му са по-опасни от гражданите на Кипър.
— Тамплиерите си имат причини — отвърна другият. — Много по-лесно им е да управляват чрез заместници.
— Сигурно. Колко време обаче ще продължи така? Бикът и тамплиерите не са единодушни по въпросите на вярата.
— Колкото по-малко приказваш, толкова по-добре — опита се да го възпре първият.
Алтаир ги остави да минат, след това продължи по тъмния коридор. Мария беше казала, че замъкът е добре защитен, и сигурно беше така, ако някой възнамеряваше да събере армия и да нападне отвън. За сам асасин обаче да влезе тайно се оказа съвсем лесно, особено когато беше майстор асасин като него.
Ето че се оказа в просторна банкетна зала. В противоположния край стояха двама стражи и той извади два ножа. Метна ги — първо единия, след това и другия. След секунди мъжете лежаха в предсмъртни гърчове на каменния под, Алтаир ги прекрачи, убеден, че вече е близо, че скоро ще открие Молък.
Оказа се, че греши. Попадна на място без изход и се обърна, за да провери зад себе си. Защо охраняваха тази част от замъка? Едва тогава забеляза тайната врата. Наведе се към нея и се заслуша, след това се усмихна. Беше открил Бика.
Много тихо вдигна тайната врата и се спусна по подпокривните греди. Намираше се в огромно празно помещение, осветено от пламъците на огромен мангал близо до олтара.
Пред огъня беше коленичил Молък и го подклаждаше.
Описанието на Мария се оказа много точно. Той беше истинска мечка: без коса, с увиснали мустаци, с голи гърди, на които блестеше медальон, а ръцете му наистина бяха като дънери. По кожата му блестяха капчици пот, докато стъкмяваше огъня и припяваше нещо, което приличаше по-скоро на ръмжене, отколкото на прослава на господ. Беше погълнат от заниманието си и не помръдна от огъня, не премести поглед. Лицето му бе озарено от пламъците, той не забелязваше нищо и никой в стаята, дори убиеца си.
Чудесно. Молък изглеждаше силен, със сигурност беше по-силен от Алтаир, който нямаше желание да се бият. Не само че щеше да има предимство откъм мускулна сила, но хората говореха, че въртял боздугана като метеоритен чук. Също така разправяха, че точността му била непогрешима и че бил безмилостен.
Значи никакъв двубой. Алтаир нямаше желание да се бие. Трябваше да го убие по хитър и изобретателен начин — бързо, чисто и безшумно.
Асасинът се прокрадна по гредите, след това се спусна тихо в средата на стаята зад Молък. Озова се малко по-далече от мястото, на което искаше да бъде, затова притаи дъх и се напрегна. Ако Молък го беше чул…