Не беше. Огромният мъж продължаваше да се занимава с мангала. Алтаир направи няколко стъпки напред. Внимателно освободи пръстения механизъм и вдигна камата. По стоманата затанцува оранжева светлина. На Бика му оставаше не повече от секунда живот. Алтаир се сниши леко, мускулите на краката му се стегнаха и той се спусна напред, готов да нанесе удар.
Тъкмо скочи, когато Молък се извъртя, значително по-бързо, отколкото би предположил човек. Ухили се и Алтаир осъзна, че е усетил присъствието му още от самото начало, че той му е позволил да се приближи. В следващия момент асасинът се озова в прегръдката на огромните яки ръце, които го вдигнаха от пода, а след това усети как ръката започва да стиска шията му.
За кратко остана така. Молък го беше вдигнал само с една ръка, сякаш беше трофей, който да покаже на стъпалата на замъка. Алтаир започна да се бори. Усети, че се задушава. Риташе с крака, дереше ръкавицата на Молък и отчаяно се опитваше да се изтръгне от хватката на чудовището. Пред погледа му взе да притъмнява и той усети как чернотата го обгръща и се предава на безсъзнанието. В този момент Молък го метна назад и той се просна на пода, а главата му се удари болезнено в камъните. Запита се защо гигантът го остави жив.
Защото Бикът искаше да си поиграе още. Беше извадил боздугана и с едно завъртане над главата го метна към Алтаир, който едва успя да се претърколи настрани, секунда преди оръжието да се стовари върху камъка, където зейна кратер и го засипа с каменни иглички.
Алтаир скочи на крака, замаян, разтреперан и тръсна глава, за да я проясни. Изтегли меча. В едната ръка стискаше камата, а в другата меча. Метна се настрани тъкмо когато Бикът изтегли обратно боздугана и замахна отново.
Смъртоносната топка се стовари в колоната до Алтаир и върху него отново се посипаха каменни иглички. Той се възползва от времето, докато Молък си върне боздугана, втурна се напред и го прободе с меча и камата. Само че Бикът изтегли веригата по-бързо, отколкото човек би предположил, че е възможно, стисна я с две ръце и блокира меча на Алтаир, след това замахна отново и запрати асасина в другия край на помещението.
Спомни си Ал Муалим — онзи Ал Муалим, който го беше обучавал, не предателя, в който се беше превърнал. Спомни си Лабиб и другите си учители по бойни умения. Пое си дълбоко дъх, отстъпи назад, отскочи настрани и заобиколи Молък.
Бикът го следваше с пълното съзнание, че асасинът е стреснат. Когато се усмихна, разкри неравни, почернели зъби. Започна да ръмжи, когато Алтаир пристъпи по-близо, за да го предизвика да хвърли боздугана. На асасина му хрумна идея. Беше наистина добра, но имаше и недостатък. Щеше да се окаже фатална, ако нещо се объркаше. Трябваше да накара Бика да метне боздугана, но всеки път, когато това станеше, смъртоносното оръжие профучаваше в опасна близост до главата на Алтаир.
Топката изфуча напред. Описа дъга във въздуха. Изтрещя в камъка. Алтаир едва успя да отскочи настрани, но остана на крака и вместо да търси прикритие, се втурна към топката.
Стъпи върху нея и отскочи към веригата, която стигаше до ръката на Молък, за да стъпи на нея.
Молък спря да се хили. Разполагаше със секунда, в която да осмисли как стана така, че бързият асасин се е озовал върху веригата, преди мечът на Алтаир да пререже гърлото му. Издаде звук, който наподобяваше едновременно вик и кашлица. Мечът продължаваше да стърчи от врата му, когато Алтаир пусна ефеса и се метна на раменете на Бика, за да забие камата си в гърба му. Въпреки това Бикът продължи да се бие и Алтаир отново трябваше да се спасява. Стисна веригата, прехвърли я през врата на грамадния мъж със свободната си ръка, стегна и изпъшка от усилие. Молък се гърчеше, извиваше се и отстъпваше назад, когато Алтаир забеляза, че той го тласка към огъня.
Усети горещината на пламъците по гърба си и удвои усилията си. Проклетият звяр не искаше да умре. Подуши, че нещо гори — беше плащът му! Изрева от болка и усилие, затегна веригата с едната си ръка, а с другата натисна камата, докато най-сетне нещо поддаде, искрата на живота у Молък угасна и той полетя от раменете му, когато гигантът се преви и се просна на каменния под, където остана неподвижен, докато умираше бавно.
Най-сетне спря да диша.
Алтаир въздъхна дълбоко от облекчение. Молък нямаше да има възможност да настройва хората срещу съпротивата. С тиранията му беше приключено. Запита се кой ли ще го замести.