Много скоро щеше да научи отговора на този въпрос.
43
Мария я нямаше. Кръстоносците я бяха отвели. Докато Алтаир се биеше в замъка Кантара, войници нападнали склада и въпреки че последвала ожесточена битка, успели да вземат затворници. Мария била сред пленените.
Маркос, един от малкото успели да избягат, посрещна асасина. По лицето му се бяха вдлъбнали бръчки от притеснение. Веднага се разбъбри:
— Алтаир, нападнаха ни. Опитахме се да ги отблъснем, но не успяхме.
Той сведе засрамено поглед.
Да не би да се преструваше?
Алтаир погледна към вратата на сушилнята. Беше отворена. Вратата на клетката зееше и той си представи как Мария го наблюдава отвътре с бадемовите си очи, как е опряла гръб на стената, как разритва с ботуш пръснатата по пода слама.
Тръсна глава, за да пропъди образа й. Беше заложено много повече от чувствата му към англичанката: не биваше да си позволява да мисли за нея. На първо място беше Орденът. Само че… първата му мисъл беше за нея.
— Исках да ги спра — рече Маркос, — но трябваше да се скрия. Бяха страшно много.
Алтаир го погледна остро. След като знаеше, че Барнабас е лъжец и предател, не смееше да се довери на никого.
— Вината не е твоя — успокои го. — Тамплиерите са лукави.
— Чух, че били впрегнали силите на Черния оракул от Буфавенто. Сигурно така са ни открили.
Дали? Алтаир се замисли. Тамплиерите успяваха да проследят успешно всяка тяхна стъпка. Тази работа едва ли имаше нещо общо с оракула. По-скоро в съпротивата беше пълно с шпиони на тамплиерите.
— Много интересно — рече и се замисли, че Маркос може да се опитва да го подведе. — Подозирам обаче, че Барнабас им е подшушнал нещо.
Маркос трепна.
— Барнабас ли? Как е възможно? Водачът на съпротивата беше екзекутиран в деня, преди да пристигнеш.
Разбира се. Алтаир се прокле. Наистина е съществувал човек на име Барнабас, предан на съпротивата, но тамплиерите са го заменили със свой човек — фалшив Барнабас. Замисли се за Йонас, когото ликвидира по заповед на шпионина, и си каза, че един ден ще се разплати за тази работа. Йонас не заслужаваше да умре.
Тръгна към пристанището, откри къде държат затворниците от съпротивата, промъкна се покрай стражите и откри пленниците натъпкани в мръсна килия.
— Благодаря ви, господарю, господ да ви благослови — рече един, докато Алтаир отваряше вратата и го пускаше. И останалите не скриха колко са му благодарни. Той знаеше какво възнамеряват да им причинят тамплиерите.
Погледът му напразно търсеше Мария.
— Имаше ли с вас жена?
— Жена ли? Да, докато синът на Бика Шалим не я отведе окована във вериги. Да не помислиш, че се даде лесно?
Едва ли, помисли си Алтаир. Мария не се даваше лесно. Какъв обаче беше този син Шалим? Той ли щеше да налага отсега нататък тиранията на Бика?
Алтаир се изкачваше по стената на крепостта Буфавенто, за да се вмъкне вътре, а след това хлътна в тъмната, влажна вътрешност, където непрекъснато капеше вода, а мокрите каменни стени хвърляха черни отблясъци, трепкащите пламъци на факлите едва пронизваха страховитата тъма, където всяка стъпка отекваше и непрекъснато капеше вода. Тук ли държаха тамплиерите прословутия Оракул? Надяваше се да е тук. Знаеше само, че досега бяха на крачка пред него. Каквото и да бяха замислили, той усещаше, че няма да му хареса, както не му харесваше и онова, което чуваше за архива, нито пък слуховете, че всеки момент ще успеят да се справят със съпротивата. Беше готов на всичко, за да им попречи. Ако това означаваше да се заеме с лов на вещици, значи щеше да го направи.
Прокрадваше се по коридорите към недрата на замъка, когато откри, че се приближава към тъмницата. Зад него лежаха двама стражи, на които се натъкна по пътя, и те паднаха с прерязани гърла, а той побърза да скрие телата. Също както и в замъка на Молък, той се промъкна незабелязано и убиваше единствено когато се налагаше. Ето че чу гласове. Единия позна веднага. Беше на Бушар.
Той разговаряше с мъж от другата страна на покритата с ръжда желязна врата.
— Значи момичето отново е избягало, така ли? — сопна се тамплиерът.
Другият мъж беше с пищен плащ, обточен с кожа.
— Както беше окована, така изчезна…
— Стига глупости, Шалим. Слабостта ти към жените е всеизвестна. Свалил си гарда и тя се е измъкнала.