— Слава на господ. Аз съм инструмент. Аз съм господният екзекутор. Не се страхувам нито от болка, нито от смърт.
— Навремето си била кипърка — рече Алтаир, докато се опитваше да я задържи. — Уважавана благородна дама. Какви тайни си разкрила пред онези дяволи?
Дали тя знаеше, че като е помогнала на тамплиерите, е предала собствения си народ? Все още ли имаше достатъчно разум, за да го разбере?
— Има причина да сея нещастие — изграчи отново тя и неочаквано утихна. — По нареждане на господ станах негов инструмент.
Не, умът й беше безвъзвратно изгубен.
— Каквото и да са ти направили тамплиерите, господарке, е било грешно — рече той. — Прости ми.
Следващото, което направи, беше акт на милосърдие. Уби я, след това избяга от ужасното място.
По-късно, когато се върна в склада, отвори дневника си и започна да записва.
Защо инстинктите ни подтикват към насилие? Изучавах влиянието, което оказват едни на други различните видове. Вроденото желание да оцелееш изглежда изисква смъртта на друг. Защо не можем да си подадем ръце? Колко ли вярват, че светът е създаден от висша сила, докато аз съм убеден, че е създаден от ръката на луд, който е искал да прослави смъртта, разрушението и отчаянието.
Записа и мислите си за Ябълката.
Кои са били преди нас? Какво ги е довело тук? Какво ги е прогонило? Какви са тези артефакти? Нима са послания в бутилка? Нима са оръжия, оставени, за да ни помагат и водят? Да не би да се бием, за да спечелим правото да ги контролираме, да придадем смисъл на божественото, докато те може да са най-обикновени ненужни играчки и поради това изхвърлени?
44
Алтаир реши да последва Шалим. Сега и двамата търсеха Мария, а Алтаир държеше да е наблизо, когато Шалим я откриеше.
Не че Шалим му се струваше труден противник. Маркос беше казал на Алтаир, че единственото общо, което Шалим имал с баща си, бил фактът, че служел на тамплиерите и имал невъздържан нрав. Неговата слабост не беше религията, ами виното и проститутките. Алтаир го последва и видя как се наслаждава и на двете. Държеше се на безопасно разстояние от Шалим и двамата стражи, които го пазеха, докато обикаляха улиците на Кирения като трио деспоти, караха се гневно на граждани и търговци, обиждаха ги, вземаха стоки и пари и очевидно се подготвяха за някакво посещение.
Изглежда смятаха да ходят в бордей. Алтаир остана да наблюдава докато Шалим и хората му приближаваха врата, пред която местен сводник предлагаше проститутка. Или човекът беше забележително тъп или пиян, защото не забеляза лошото настроение на Шалим и вдигна кожената си фласка вместо поздрав.
— Да пийнем по едно, Шалим.
Шалим не забави крачка. Изби фласката от ръката му и тя удари сводника в лицето с такава сила, че той падна назад към стената. Кожената фласка падна, а мъжът се свлече на земята, главата му увисна, потече кръв. В същия момент Шалим сграбчи проститутката за ръката.
Тя се опита да се дръпна.
— Шалим, недей. Моля те, недей.
Той обаче я завлече настрани, погледна през рамо и се провикна към придружителите си:
— Позабавлявайте се, хора. След като свършите, намерете няколко и за мен.
Алтаир беше видял достатъчно. Шалим не търсеше Мария, в това бе сигурен, така че той едва ли щеше да я намери, ако го последваше до леглото на някоя курва или до близката таверна.
Върна се в района на пазара, където Маркос се луташе безцелно между сергиите, стиснал ръце зад гърба си в очакване на новини от Алтаир.
— Трябва да се добера до Шалим — рече той на Маркос, когато се дръпнаха на сянка, също като двама търговци, които убиват времето си в горещината. — Ако е толкова тъп, колкото и нагъл, може и да успея да изкопча някои тайни от него.
— Поговори с някой от свещениците в катедралата — засмя се Маркос. — Нали води разпътен живот и често му се налага да се изповяда.
Алтаир намери скамейка под един брезент до катедралата и остана да наблюдава живота наоколо, докато самотен монах в бяла роба мина покрай него и кимна за поздрав. Той също кимна, след това заговори глухо, така че единствено свещеникът да го чуе: