По-късно Маркос го посрещна в склада, нетърпелив да чуе разказа му за измамата на братята. Хората от съпротивата не можеха да се нарадват на новината. Най-сетне силите на съпротивата можеха да поемат контрола над Кирения. След като за Кирения имаше надежда, значи имаше надежда и за целия остров.
Маркос му се усмихна широко.
— Ето че се получава, Алтаир. Тамплиерските кораби се изтеглят от пристанищата. Кирения ще бъде свободна. Може би дори цял Кипър.
Алтаир се усмихна, окуражен от радостта в очите му.
— Бъдете предпазливи — предупреди той.
Спомни си, че така и не бе успял да открие местонахождението на архива. Заминаването на тамплиерите му подсказваше нещо.
— Те не биха оставила архива просто така — рече, — следователно не е тук.
Маркос се замисли.
— Повечето от корабите са се насочили към Лимасол. Възможно е да е там.
Алтаир кимна.
— Благодаря ти, Маркос. Ти служиш добре на страната си.
— Господ да е с теб, Алтаир.
По-късно Алтаир успя да си уреди превоз на кораб, който отплаваше за Лимасол. Надяваше се там да разбули загадката на тамплиерите и техните намерения, да разкрие истината за Александър.
Мисли по тези въпроси по време на плаването и записа в дневника си:
Спомням си момента на слабост, как самоувереността ми беше разклатена от думите на Ал Муалим. Човекът, който ми беше като баща, се оказа най-големият ми враг. Трябваше да посее зрънце съмнение у мен с артефакта. Само че аз победих този фантом, върнах си самоуважението и увереността и го заличих от този свят.
46
Лимасол си беше същият — пълен с тамплиерски войници, недоволно население, което не криеше омразата си към натрапниците, докато вършеше ежедневните си задължения.
Без да губи време, Алтаир намери новото скривалище на съпротивата, неизползван склад, и влезе, решен да се изправи срещу Александър, след като бе научил за предателството му от подслушания между Бушар и Шалим разговор. Когато влезе в сградата, Александър скочи веднага щом го видя.
— Не се приближавай, предателю. Ти предаде съпротивата, продаде каузата ни. Сигурно още от самото начало работиш с Бушар.
Алтаир беше готов да се изправи срещу Александър, дори да се срещнат в двубой, но когато видя човека от съпротивата така разпален, реши, че може да не е разбрал правилно казаното от врага. Въпреки това остана нащрек.
— Тъкмо се канех да те попитам същото, Александър. Чух Бушар да споменава името ти. Изпратил ти е нещо, нали?
Александър присви очи и кимна. В убежището имаше малко мебели, но върху ниска масичка наблизо беше поставен чувалът, който Бушар даде на Шалим в Кирения.
— Да — отвърна, — главата на горкия Барнабас, натъпкана в чувал.
Алтаир пристъпи към масата. Дръпна вървите и вътре наистина беше пъхната глава, но…
— Това не е човекът, който ме посрещна в Кирения — рече Алтаир, загледан тъжно в отрязаната глава. Разложението беше започнало и от нея се разнасяше противна миризма. Очите бяха притворени, устата зейнала, виждаше се езикът.
— Какво? — попита Александър.
— Истинският Барнабас е бил убит, преди да пристигна. Бил подменен от агент на тамплиерите, който стори предостатъчно зло, преди да изчезне — обясни Алтаир.
— Господ да ни е на помощ. Тамплиерите проявиха същата жестокост и тук, капитаните им обикаляха неспирно пазара, пристанището и площада пред катедралата и арестуваха всеки, който им попаднеше.
— Не се отчайвай — успокои го Алтаир. — Кирения беше жестоко разтърсена от тамплиерите. Ще ги прогоним и от Лимасол.
— Трябва много да внимаваш. Пропагандата им успешно настрои някои от хората ми срещу теб, а повечето са изпълнени с недоверие.
— Благодаря ти за предупреждението.
Алтаир напразно обикаля града в търсене на Бушар, но когато се върна, за да сподели лошите новини с Александър, откри убежището празно. Чакаше го само една бележка. Беше поставена на масата и той посегна към нея. Александър искаше да се срещнат в двора на замъка. Поне така пишеше и бележката.