Бушар я погледна с безразличие и се извърна към Алтаир, който не бе издал нито звук при влизането си.
— Безмозъчният император Комнин — рече тамплиерът за някогашния кипърец, — бил е глупак, но е бил нашият глупак. В продължение на почти цяло десетилетие действахме без каквато и да било намеса на този остров. Архивът ни беше най-добре пазената тайна в Кипър. За съжаление дори най-добрите планове не бяха защитени от идиотизма на Исак.
„Почти цяло десетилетие ли — помисли Алтаир. — Значи…“ Пристъпи напред и погледна от Бушар към Мария.
— Ядосал е крал Ричард и е довел англичаните по-близо, отколкото трябвало. Това ли било?
Тъй като Бушар не направи нищо, за да го спре, той пристъпи към Мария. Наведе се и я огледа внимателно за признаци за живот.
Бушар продължи да говори. Очевидно се наслаждаваше на звученето на собствения си глас.
— Добре че успяхме да убедим Ричард да ни продаде острова. Това беше единственият начин да отклоним вниманието му.
Клепките й трепнаха. Тя простена. Беше жива. Алтаир въздъхна от облекчение и положи нежно главата й на каменния под, след това се изправи пред Бушар, който ги наблюдаваше със снизходителна усмивка.
— Значи сте купили онова, което вече сте контролирали… — подтикна го Алтаир. Сега вече разбираше. Тамплиерите бяха купили Кипър от крал Ричард, за да не позволят архивът да бъде открит. Нищо чудно, че го преследваха така настървено, когато пристигна на острова.
Бушар потвърди предположението му.
— Погледни докъде стигнахме. Откакто ти пристигна и започна да си вреш носа в тъмните ъгълчета, архивът не е в безопасност.
— Ще ми се да се извиня, но обикновено получавам онова, което искам — отвърна самоуверено Алтаир и в същото време усети, че нещо не е наред.
Бушар се ухили.
— Не и този път, асасин. Няма да е сега. Малкото отклонение до Кирения ни даде предостатъчно време, за да съберем архива и да го преместим.
Разбира се. Докато слизаше надолу, не бе видял целия архив, само онази част, която тамплиерите бяха преценили, че не им е необходима. Кирения бе просто примамка, за да имат възможност да си преместят архива.
— Значи не сте пренасяли артефакти в Кипър, изнасяли сте ги — обобщи Алтаир и всичко му стана ясно.
— Именно — закима Бушар. — Не ни беше нужно всичко… Май да ви оставя тук.
Бушар скочи напред с протегнат меч и Алтаир отби атаката. Другият бе готов и парира удара, издържа на атаката и асасинът беше принуден да отстъпи, да се отбранява. Рицарят беше опитен противник, това бе очевидно. Също така се оказа бърз и разчиташе повече на елегантни стъпки, отколкото на грубата сила, характерна за повечето кръстоносци. Само че той започна двубоя убеден в победата, при това в бърза победа. Заради нетърпението да порази асасина не обърна внимание на физическия аспект на боя, така че Алтаир се отбраняваше, допускаше го сравнително близо, след това атакуваше и нанасяше рани. Резка тук, перване там. Под плетената ризница на Бушар започна да се процежда кръв и тя увисна още по-тежко на раменете му.
Докато Алтаир се биеше, не спираше да мисли за Мария и за онези, които бяха загинали по заповед на тамплиерите, но той попречи на спомените да го завладеят и да пробудят желанието му за отмъщение. Вместо това събра решителност. По лицето на Бушар вече нямаше усмивка, Алтаир мълчеше, докато Великият магистър на тамплиерите пъшкаше от усилие и безсилие. Ударите на меча му ставаха все по-некоординирани, той не успяваше да уцели противника. От него се лееше кръв и пот. Беше оголил зъби.
Алтаир му нанасяше нови рани, поряза го по челото, за да рукне кръвта в очите и той прокара ръкавицата по лицето, за да я избърше. Бушар едва успяваше да вдигне меча, беше се превил, краката му се подгъваха като гумени, а раменете се надигаха всеки път, когато си поемаше въздух, и през всичкото време мижеше, заслепен от кръвта, за да види асасина, но успяваше да различи единствено сенки и форми. Личеше му, че е безпомощен, а това бе равносилно на смърт.
Алтаир не си игра с него. Изчака опасността да отмине. Искаше да е сигурен, че Бушар не се преструва.
Тогава се спусна към него.