Преди Старк да успее да ѝ отговори, тя добави:
— В записите тук виждам, че при регистрирането ви сме допуснали грешка. Вие сте един от най-ценните клиенти на веригата „Мариот“ и е трябвало да получите много по-значителен подарък при пристигането си.
Моля за извинение. Може ли да качим и двете неща в стаята ви?
Старк се съгласи. Райън му благодари и след като затвори, даде знак на Макгий, че всичко е наред.
Тръгвайки към рецепцията, Макгий зави към застаналия наблизо по-възрастен пиколо и го помоли за писалка. Написа името на Старк отпред на плика и му подаде една петдесетдоларова банкнота с думите:
— Трябва да изпратя това в стаята на колегата си колкото е възможно по-скоро. Той провежда важен конферентен разговор, затова ви моля да не чукате, а само да го пуснете под вратата.
— Фамилия Старк? — попита пиколото.
— Точно така — отвърна Макгий и бързо смени темата. — Закъснявам за вечеря с нов клиент. Къде мога да намеря такси? Тук отпред ли?
Мъжът кимна и посочи входната врата, но Макгий беше вече изчезнал. Пиколото провери в компютъра си номера на стаята, която му трябваше, а после предупреди колегата си, че ще носи пратка.
С плика в ръка закрачи към асансьора и след като задържа вратата, за да пропусне една група, влезе вътре. Вратата се беше почти затворила, когато чу как някаква жена помоли да задържи асансьора, а една мъжка ръка се протегна, за да попречи на вратата да се затвори докрай.
Вратите се плъзнаха назад и разкриха мъж, който приличаше на Дядо Коледа, със сива брезентова чанта, стегната с връв отгоре, и една много привлекателна жена в средата на трийсетте с черен куфар на колелца.
— За кой етаж? — попита пиколото Райън.
— Девети — отвърна Уайс.
Пиколото го изгледа, сякаш искаше да каже „Аз попитах първо дамата“, когато Райън се обади:
— Седми, моля.
Пиколото, който вече беше натиснал седмия за пратката си, се усмихна на Райън и после натисна бутона за деветия етаж.
— Готово.
По пътя нагоре служителят на хотела поведе учтив разговор, а щом вратите се отвориха на седмия етаж, отстъпи назад така, че Райън да излезе първа, и ѝ пожела приятен престой. Пристъпвайки навън, тя извади клетъчния телефон, който ѝ беше дал Уайс, и завъртя очи:
— За мама няма командировка, ако не ми се обадят шест пъти, преди да съм влязла в стаята си — каза тя.
Пиколото се усмихна и я остави стъпила на ръба на асансьора да наставлява две въображаеми деца.
Тя вече беше отбелязала местоположението на най-близката стълбищна площадка, в случай че пиколото забравеше инструкциите си и почукаше на вратата на Старк, което щеше да я застави да се изтегли бързешком.
Пиколото обаче постъпи според указанията. Райън запомни мястото на стаята и тръгна в противоположната посока. Знаейки колко безкрайно услужливи могат да бъдат пиколата или който и да било мъж, попаднал на привлекателна жена, тя продължи разговора си със същата оживеност, за да му попречи да ѝ предложи помощ в намирането на стаята и настаняването.
Комбинацията език на тялото и тон на гласа свършиха работа. Пиколото се върна при асансьорите. След като чу вратите да се затварят и се увери, че го няма, тя се свърза по радиостанцията с Макгий и Уайс и им каза на коя стълбищна площадка ще се срещнат.
— А сега настъпва веселата част — рече Уайс и извади аерозолен лютив спрей от чантата си.
Макгий го погледна. На етикета пишеше „Охранително-защитни средства“, а към дюзата бе прикрепена тясна прозрачна пластмасова тръбичка с дължина около 45 сантиметра.
— Приличаш на котарака Феликс с тази торба. Нали си взел и колелото, за което преди години си мечтаех за Коледа?
— Ще бъде по-хубаво и от Коледа. Само гледай!
— Няма да палим с това нещо, нали? Не искам онзи тъпак Старк да изгори като коледно дърво, освен ако не е абсолютно наложително.
— Това е най-доброто, което са изнамерили военните. Гори като факла, но не е запалително — поклати глава Уайс.
— Чия беше идеята за тръбичката? Твоя ли?
— Всъщност беше тяхна. Ако искаш вярвай, но вдъхновението дойде от хотелите. Някакъв задник чука на вратата ти в три часа сутринта, ти пъхаш тръбичката под вратата, пръскаш това нещо в коридора, той се напълва с лютива мъгла и се превръща в много неприятно място за стоене. Ние обаче ще направим обратното.
— Ще го издухаме с дима от стаята му в коридора. Харесва ми — усмихна се Макгий.
Уайс погледна Райън.