— Готова ли си?
— Да тръгваме — кимна тя.
Старк щеше да бъде зает със съдържанието на плика доста време. Вътре имаше страница от „Уолстрийт Джърнъл“ с три задраскани с молив букви. Дали екипът все още използваше стария код, нямаше значение. На Старк щяха да му бъдат нужни поне петнайсет минути, за да разчете съобщението и да провери точното място в интернет, където ще го чакат по-нататъшни инструкции.
Беше един от аварийните протоколи на екипа, предназначен за употреба само когато бъдат разкрити техните първични и резервни кодове, и по тази причина Райън се надяваше да свърши работа. Единственото сигурно нещо беше, че Старк ще бъде в състояние на прекомерна бдителност. Затова беше от такова значение планът на Уайс да проработи.
Подготвяйки снаряжението си, те огледаха всичко за последен път и напуснаха стълбищната площадка. Хоризонтът беше чист. Тръгнаха бързо надолу по покрития с килим коридор и заеха позиции пред вратата на Старк.
Когато Райън и Макгий отговориха на повдигнатия му нагоре палец със същия знак, Уайс промуши тръбичката под вратата, а после натисна бутона, пускайки мъглата от лютив спрей в стаята.
След по-малко от минута Старк започна да кашля. След две минути беше отворил прозореца и тогава Уайс пусна още по-гъста мъгла. Сега Старк вече се дереше.
Чуха го да дърпа кърпа от закачалката в банята и да пуска водата в мивката. След няколко мига видяха, че пред шпионката на вратата минава сянка. Дори да можеше да фокусира зрението си, мъжът не би видял нищо в коридора. Уайс, Макгий и Райън бяха залегнали долу, извън полезрението му.
Използван незабелязано, лютивият спрей причиняваше висока степен на дезориентация. Ако не се намирате насред разправия или пък някой е насочил кутията към вас, ефектът му е много обезпокоителен и трудно се доказва. Лигавицата ви се преобръща, от очите ви потичат кофи сълзи, докато гърлото и дробовете ви горят като огън.
Притиснал мократа кърпа към лицето си, Старк отключи вратата и се подаде навън, за да види какво, по дяволите, става.
В този миг Макгий го закова с тейзъра.
62. глава
Първият човек, когото Харват видя, щом дойде в съзнание, беше партньорът на Кордеро. Устните на мъжа се движеха, но от тях не излизаше звук. Харват чуваше шумоленето на нещо, което според него беше найлоновото яке на детектива от Бостънското полицейско управление. Сетне бързо осъзна, че това е шумът на кръвта, бучаща в ушите му.
Когато най-сетне гласът на детектива стигна до него, той бе придружен от силен звън.
— Добре ли си? — извика Сал.
Мъжът сякаш се провикваше през река Чарлс. Харват едва разбираше какво иска да каже, но схвана същината. Кимна и му махна да върви, после се вдигна и се огледа за Кордеро.
Наоколо миришеше на бензин и изгоряла плът. Навсякъде се виждаха огньове. Земята бе посипана с трупове и натрошени стъкла.
Сал се накани да тръгне, но Харват се протегна и го хвана за ръката:
— Тя добре ли е? — попита той. — Къде е Лара?
Близо до редицата линейки беше сформиран разпределителен пункт. През мъртвите и ранените си проправяха път парамедици, за да преценят кой се нуждае от незабавна помощ или незабавен транспорт и на кого помощ вече не беше нужна.
Детективът махна на една от другите линейки, откъдето набързо прецениха състоянието му, а после му помогнаха да стане и да иде там, където седеше Кордеро.
— Добре ли си? — попита той, докато му помагаха да седне до нея.
— Сър — обади се водачът на линейката, — трябва да ви задам няколко въпроса.
— Добре съм. Иди да се погрижиш за някой друг.
— Сър, разбрах, че сте били в безсъзнание. Моля да проследите тази светлина с очи.
Харват извади документите си.
— Аз съм добре, върви да помогнеш на някой друг.
Парамедикът, който се занимаваше с Кордеро, погледна колегата си и каза:
— Проверих го. Не се безпокой.
Мъжът кимна и тръгна да помогне на следващата жертва на експлозията.
Кордеро погледна към Харват.
— Ти спаси живота ми.
— Добре ли си?
— Жива съм. Малко натъртена, но жива. Ти обаче изглеждаш ужасно.
Харват се протегна и докосна челото си. Усети, че пръстите му лепнат от кръв.
— Аз съм добре — обърна се Кордеро към парамедика. — Защо не погледнеш партньора ми тук.
Партньор.Страните го боляха дори и при опит да се засмее, но Харват все пак го стори.
— Какво, по дяволите, е станало? — каза той. Беше реторичен въпрос.
— Нашите момчета тренират с израелската полиция и техните военни от години. Винаги се чудехме кога ще видим първият атентатор самоубиец. Мисля, че не трябва да се чудим повече.