— Ще хванем хората, сторили това. Обещавам ти.
Тя се обърна и погледна Харват.
— Как можеш да обещаваш такова нещо?
— Искаше да знаеш каква ми е работата? Каква ми еистинскатаработа?Хващамхора. И ти обещавам, чеще хванатези, които сториха това.
63. глава
Дрехите на Харват бяха целите омазани и мръсни. По тях имаше парченца, които нито той, нито Кордеро искаха да знаят какви са. Близо двайсет минути търсиха Сал с надеждата, че ще могат да вземат някои от резервните дрехи, които той държеше в колата си. Клетъчният му телефон беше изключен и не отговаряше на никакви обаждания по радиото. Мислеха, че е или при началника на отдел „Убийства“, или пък разговаря с ФБР. Не че беше голям проблем. Кордеро поне беше сигурна, че той е добре. След експлозията беше видяла първо неговото лице. В хаоса той ѝ беше помогнал да се вдигне и да се премести на безопасно разстояние. Дори я беше предал в ръцете на медицинските екипи, преди тя да го прати да търси Харват.
Щом стигнаха до колата ѝ, Харват я попита дали се чувства достатъчно добре, за да шофира. Тя кимна.
— Ако искаш, остави ме в хотела — предложи той. — Там ще се преоблека.
— Имам дрехи, които мисля, че ще ти станат — отговори му тя. — Ако не смяташ, че е малко необичайно.
— Изобщо не го намирам за необичайно.
Във всеки друг момент Харват би обърнал поканата ѝ в шега, че му предлага да облече нейните дрехи, но знаеше, че не го кани да направи това. В момента тя бе невероятно уязвима и той се отнесе с подобаващо уважение към нея.
Потънали в мълчание, се движеха по бостънските улици. Нямаше много за казване. Не и след случилото се току-що.
Аналогията беше глупава, но докато се приближаваха все по-близо до дома ѝ, Кордеро приличаше на рицар, който постепенно се освобождава от снаряжението си. Сякаш чуваше как доспехите трополят по асфалта и остават зад колата.
С падането на всеки къс, тя омекваше и Харват видя друга нейна страна, нещо, което не бе успял да съзре, докато пиеха виното на вечеря. Ченгето, което не искаше да взема затворници, беше секси, но жената в него беше още по-привлекателна. Сякаш се превръщаше в напълно различен човек. И ставаше точно това. Преобразяваше се в майка, дъщеря и съвсем обикновен човек. Трансформацията беше завладяваща. Дълбочина, която той не бе осъзнавал никога в жените, които беше познавал по-рано.
Пристигнаха в дома ѝ и той паркира колата ѝ в гаража. Беше красива сграда с три апартамента, построена от тежки каменни блокове.
— Цялата ли е твоя? — попита той.
— Цялата — кимна Кордеро — Давам под наем само партерния етаж, аз и Марко сме на втория, а горе живеят родителите ми.
— Кой е с Марко сега?
— Предполагам, майка ми. Татко сигурно си е легнал вече.
Пътьом тя провери пощата и поведе Харват към втория етаж. Веднага след входната врата имаше малък сейф за оръжие. Тя прибра в него основното и резервното си оръжие заедно с белезниците, значката и документите си.
— До леглото си не държиш нищо май? — попита той.
— Държа, разбира се — отвърна следователката. — Но не и този пистолет. Прищракването на дванайсеткалибровия звучи много по-застрашително от един глок.
Харват се засмя. Харесваше му тази жена, и то много. Кордеро се усмихна и го поведе към дневната, където майка ѝ гледаше телевизия.
Тя ги представи на английски език, а после продължи за малко с майка си на португалски. Харват нямаше представа за какво говорят, но по изражението на възрастната жена съдеше, че дъщеря ѝ описва накратко какво се е случило. Кордеро изглеждаше от тези, които ще се опитат да спестят на майка си ненужните тревоги, и сигурно бе пропуснала много от събитията. Накрая и двете жени погледнаха Харват и майката му се стори впечатлена. Така и не можа да определи защо. Предположи, че Кордеро ѝ е казала как я е съборил на земята и се е хвърлил отгоре ѝ, за да я защити от взрива.
Следователката го поведе по коридора до стаята за гости.
— Банята е зад тази врата — каза тя. — Има чисти кърпи. Можеш да ползваш всичко, което ти е необходимо. Ще донеса дрехи и ще ги оставя на леглото.
— Благодаря — каза Харват.
— Моля — отвърна тя, задържайки се до вратата.
— Видях изражението на лицето на майка ти — усмихна се той отново.
— Какво изражение?
— Накрая, когато спомена какво е станало при експлозията и останалото — как съм те повалил на земята. Не трябваше да ѝ го казваш.
Кордеро се засмя.
— Не се самоласкай. Не съм ѝ казала.