— Какво?
— Попита ме къде си израснал. Казах ѝ: Южна Каролина. А тя реши, че приличаш на сърфист. Отвърнах ѝ, че това е невъзможно.
— Защо да е невъзможно?
— Защото изобщо не си се научил да плуваш.
Играеше си с него и той не само нямаше нищо против, но дори му харесваше.
— Наблизо има ресторант, който работи до късно — добави тя. — Можем да изпием по едно и да хапнем там.
— А Марко?
— Майка ми ще остане с него. Хайде, побързай да вземеш душ. Изгладнях.
В банята за гости на Кордеро „гостът“ завари самобръсначки, вода за дезинфекциране на устата, гребени и всичко, което би му потрябвало. След като набързо взе душ и се избръсна, той излезе и видя, че тя е оставила на леглото дрехи, както беше обещала. Повечето от тях му бяха почти по мярка.
След като се облече, закачи кобура си на колана, провери оръжието и едва тогава сложи сакото. Погледна се в огледалото на банята. Мислеше, че пистолетът ще личи под дрехата, но не се виждаше. С две думи, беше се справила много добре.
Харват прехвърли съдържанието на джобовете си в дрехите, които носеше сега, излезе от стаята и тръгна към предната част на апартамента.
Проведе любезен разговор с майката на домакинята, докато Дара се появи от стаята си, обута в джинси, ботуши и блуза, която много ѝ отиваше. Косата ѝ беше опъната в конска опашка и имаше лек грим с червило в цвят, който насочваше вниманието към привлекателните ѝ плътни устни.
— Стават ти всичките — отбеляза тя. — Добре изглеждаш.
— Благодаря. Ти — също.
— Готови ли сме да тръгваме?
— А прегръдката за сина ти?
— Гушнах го, докато ти се къпеше, но искам да го целуна за довиждане. Защо не дойдеш с мен?
— Разбира се.
Харват я последва по коридора край стаята за гости до малко помещение, отделено от основната спалня. С огромните плюшени мечета, окачените на тавана самолети и светлите сини стени, това беше идеалната стая за момче. Заспало в леглото на колела и заобиколено с прегради, за да не падне, лежеше чудесно малко момченце.
Марко бе със сламеноруса коса, но с мургава кожа като майка си. Имаше бузи, които сигурно бяха често пощипвани. Изглеждаше толкова спокоен, толкова далеч от това, което се беше случило тази вечер в света навън. Така и трябваше да бъде. Харват веднага беше силно привлечен от хлапето. Беше по-сладък от снимката, която му беше показала Кордеро.
Когато тя влезе, за да целуне сина си, очите на Харват пробягаха по полиците над леглото на момчето. Видя много книги за деца, куп плюшени животни, няколко колички „Фишър Прайс“ и нещо, което накара сърцето му да изстине.
Кордеро тутакси схвана промяната в изражението му.
— Какво има? — попита тя. — Какво не е наред?
Харват се наведе през леглото и грабна предмета от етажерката.
— Откъде си взела това?
— Това е просто самолет. Защо?
— Лара, откъде е? — настоя той, протягайки към пистолета другата си ръка.
— Подарък е от Сал. Какво има?
Харват постави рекламния модел на свръхзвуковия „Еъриън“ джет бизнес обратно на полицата.
— Ще ти обясня в колата — рече той, — но трябва да тръгваме.Веднага.
64. глава
Спориха през цялото време, докато се носеха с бясна скорост към дома на Сал Сабатини. Колкото и ожесточено да го защитаваше Кордеро, Харват разбираше, че тя не изключва подобна възможност. В прекараните заедно години беше съзряла нещо, може би дори повече неща, които или бе решила да отмине, или ѝ се бяха стрували нелогични до тази вечер. Но беше готова да му сътрудничи и това беше най-важното в този момент. По-късно щеше да ѝ помогне да се пребори с това.
Докато стоеше в задния двор и надничаше през кухненския прозорец, Харват чу как телефонът вътре звъни. След като набра номера за втори път и го остави да звъни, даде знак на Кордеро да изключи своя телефон. Сал беше вкъщи и чакаше да се случи точно това. Харват съжали, че не повика екипа командоси. Но може би Сал си беше тръгнал или се намираше на съвсем друго място, готвейки се да убие останалия отвлечен. Като погледна в гаража и видя, че е празен, помисли, че Сал може дори да е мъртъв.
Явно дълго време бе заблуждавал много хора и беше изключително добре обучен. Според Харват той би могъл да паркира колата си зад ъгъла, за да накара всеки, решил да влезе, да почувства измамна сигурност. Умът на Харват работеше трескаво в опит да открои всички възможности. Един бе начинът да подходят към ситуацията — да се готвят за най-лошото и да се надяват на най-доброто.
Извадил пистолета си в готовност, той каза на Кордеро: