— Бил е добре, но Старк е мъртъв. Сабатини е нахълтал в хотелската стая и стрелял в коленете на Старк, а после и в основата на шията му. Бил нищо не успял да направи. Според него очевидно Сабатини е искал Старк да умре възможно най-болезнено.
— Къде е сега Бил? — поиска да знае Харват.
Райън попита и после предаде:
— Почистил стаята колкото се може по-бързо и едва се измъкнал от хотела. В момента е на около четири пресечки от нас. Казва, че навсякъде се виждали полицейски коли.
Макгий, който следеше какво става по радиото, допълни:
— Полицията в Бостън потвърждава информацията за изстрели в хотел „Ренесанс“.
Харват погледна Кордеро.
— Никой ли не отговаря?
Следователката бе пропуснала обаждане от вкъщи.
За втори път се опитваше да се свърже. Без успех.
— Това не е типично за тях. Родителите ми винаги вдигат.
Майката или следователят в нея се разтревожи, но тя реши да потърси съседите на партерния етаж и да разбере дали всичко е наред.
Лодката вече спираше на пристанището и Харват се обърна към Райън и Макгий:
— Нали знаете къде е сборният пункт? Вземете Уайс или се срещнете с него направо там. Но побързайте.
Скочи на кея и докато подаваше ръка на Кордеро да го последва, видя, че лицето ѝ силно пребледня.
— Какво става? — попита той.
— Един от съседите е видял Сал да влиза в сградата. Трябва да стигнем там. Веднага!
Затичаха се и бързо стигнаха до колата ѝ, която си стоеше там, където я бяха оставили. Скочиха вътре и със същата шумотевица, с която бяха пристигнали, се понесоха обратно към града.
Във всеки друг град Харват би предпочел той да е на кормилото, но в Бостън беше истински ад с тези еднопосочни улици.
Щом навлязоха в квартала ѝ, Кордеро изключи сирената, но остави светлинния сигнал. Недалеч от дома си изгаси и него.
Професионалната обвивка на истински полицай, която по-рано тази вечер Харват толкова много бе харесал у нея, вече бе паднала. Нямаше да се успокои, докато не разбере, че семейството ѝ е в безопасност.
Паркираха на съседния ъгъл и Кордеро обясни как смята да действа.
— Обещай ми — настоя тя.
На Харват никак не му харесваше плана ѝ и неговата роля в него. Сал Сабатини беше убиец. Нямаше никакво значение колко години са работили заедно.
— Обещай ми— повтори Кордеро.
Очевидно нямаше смисъл да я разубеждава повече. Тя беше твърдо решена. С огромна неохота той отстъпи и ѝ даде дума.
Останал на тротоара, я проследи с поглед, убеден, че и двамата правят най-голямата грешка в живота си.
Кордеро отвори входната врата и с колкото се може по-тихи стъпки се качи до втория етаж. Дървеното стълбище беше на повече от сто години и колкото и да се стараеше да стъпва на стабилни места, дъските под краката ѝ непрестанно поскърцваха. Резултатът бе почти същият, както ако имаш в дома си малко куче, което пролайва всеки път щом някой приближава входната врата. Оказа се, че усилията ѝ са били напразни, защото когато стигна до апартамента, видя, че вратата е широко отворена, сигурен знак, че Сал Сабатини вече я чака вътре.
Първото, което видя, когато пристъпи напред, беше майка ѝ, обляна в сълзи, а до нея баща ѝ с изражение, смесица от гняв и страх. След няколко крачки забеляза и Сал, насочил пистолет към двамата.
— Моля те, затвори вратата след себе си — нареди той.
Кордеро се подчини.
— Така е добре. А сега бавно свали оръжията си и ги плъзни по пода към мен.
— Къде е Марко? — попита тя, след като предаде и двата си пистолета.
— В безопасност е — рече Сал, докато прибираше оръжията в новото яке, което носеше.
— Къде е?Кажи ми, Сал.
— В стаята си. Спи. Не се тревожи.
— Защо си дошъл?
— Исках да ти кажа, че съм се погрижил за всичко.
— Какво значи това? Че си убил онези мъже ли? Къшинг? Вакаро? Старк? Заедно с другите преди тях? Затова ли си тук?
— Шшт — сложи той пръст пред устните си. — Нали не искаш да събудиш Марко?
— Сал, на това трябва да се сложи край. Ти си болен.
Имаш нужда от помощ.
— Всичко ще свърши — усмихна ѝ се той. — Вярвай ми. Между другото, къде е новият ти партньор?
— Нямам нов партньор, Сал. Ти си моят партньор.
Усмивката изчезна от лицето на убиеца и то се изкриви от гняв.
— Ти какво, да не ме мислиш за такъв глупак? Да не би да не виждам как те гледа?
— Сал, той не…
— Млъквай — изкрещя мъжът. — Млъквай!
— Сал, искам да ти помогна.