— Нямам нужда от помощ. Аз помагам на теб. Помниш ли? Когато мъжът ти почина?
— Разбира се, че помня. Много ни помогна.
— Помниш — глупости. Единственото, което те интересува, е твоят собствен интерес. Егоистична кучка!
Бащата на Кордеро понечи да се изправи, но Сабатини го блъсна да седне обратно.
Следователката се опита да внесе малко спокойствие и заговори тихо на португалски.
— Точно така — обади се Сабатини. — Кажи му също, че при втори такъв опит ще е мъртъв.
Кордеро каза още нещо, след което се обърна отново към него.
— Ако си дошъл да се сбогуваме, нека се сбогуваме, преди някой да е пострадал.
Лицето на мъжа се изкриви в странна гримаса.
— Не съм дошъл да се сбогувам, а да те взема с мен.
— Съжалявам, Сал, но мястото ми е тук при сина ми.
— Марко ще дойде с нас.
Тръпки полазиха по гърба ѝ от интонацията на последните му думи.
— Няма да нараня никого. Приключих с това. Ще спра да наранявам и себе си. Вече никой няма да изпитва болка.
— Сал, моля те… — започна тя с надеждата, че ще успее да го убеди да свали оръжието и така никой няма да пострада.
— Стига с твоетомоля те! — кресна Сабатини. — Аз съмлъвът. Не може да нареждаш на един лъв какво да прави. Не и сега. Никога. Ще правиш каквото ти кажа и когато ти кажа. Ще сеподчиняваш. Разбра ли ме?
Кордеро кимна безмълвно. Мъжът пред нея беше напълно неуправляем.
— Къде е шибаното ти гадже? И не ме лъжи.
— Нямам гадже, Сал.
— Лъжкиня! — извика онзи и я зашлеви със свободната си ръка.
Бащата на Кордеро скочи да я защити, но Сабатини го перна с дръжката на пистолета си през лицето. Краката на стареца се подкосиха и той се стовари обратно на канапето.
Кордеро отново заговори бързо на португалски и се обърна към бившия си колега:
— Сал, престани.
— Сал, престани— иронично подхвърли той. — Дотук с игрите. Време е да тръгваме.
Сграбчи косата ѝ, рязко наведе главата ѝ надолу, така че се наложи тя да пристъпва настрани. Хвърли поглед към вбесения ѝ баща и ужасената ѝ майка и процеди:
— Мръднете ли, всички умирате. Детето — също. Ясно ли е?
Кордеро заговори пак на португалски на вцепенените си от ужас родители и те само кимнаха.
— Така е по-добре — ухили се Сабатини. — Да вървим. — И той я повлече към мястото, където стоеше телефонът ѝ. Изскубна кабела от стената и продължи с нея към стаята на Марко.
— Сал, няма смисъл да правиш…
— Шшт — зашепна той. — Всичко ще стане много тихо и много бързо. Ще видиш. Ще бъдем много щастливи.
Стигнаха вратата на детската стая и с върха на обувката си Сабатини я бутна. Погледна към леглото, но момченцето го нямаше там.
— Къде е? — вбеси се той. — Къде, по дяволите, е?
Кордеро мълчеше.
Влачейки я за косата, той пристъпи в стаята и с рязко движение вдигна завивките. С трясък отвори и вратата на шкафа, но детето го нямаше и там.
Излезе в коридора, влачейки Кордеро след себе си, и я блъсна на пода в дневната. Тъкмо да ѝ каже, че ще я застреля, ако родителите ѝ не кажат къде е скрито детето, видя, че възрастните хора са изчезнали.
— Какво, по дяволите, става тук? — изкрещя той почти с писък. — Къде са?
— Навън са, задник такъв! Да ми задигнат нова лодка — рече нечий глас зад него.
Преди Сабатини да успее да реагира, Харват натисна спусъка на пистолета си два пъти, прицелвайки се точно там, където онзи заслужаваше.
69. глава
Тиера дел Фуего
Пет дни по-късно
С финансовата си мощ и силната си власт федералният резерв, или по-точно Мънро Луис, действащ от името на Резерва, бе в състояние да направи невъзможното възможно, включително и да състави фиктивни летателни планове за своя свръхзвуков персонален джет „Еъриън“.
Докато Рийд Карлтън, Лидия Райън и Боб Макгий водеха „задушевни“ разговори с генерал Джордж Джонсън и неговия екип в дирекцията на националното разузнаване, Харват успя да преодолее всички тайни и забрани и откри самолета с едно обаждане на определен телефон.
— Буенос Айрес — отговори Натали, шведската стюардеса. — Оттам имахме допълнителни пасажери, отлетяхме още по̀ на юг до Тиера дел Фуего, след което всички слязоха на летището в Ушуая.
Харват ѝ благодари и предаде информацията на хората на Джонсън. Само след час разполагаха със записи от охранителни камери в Аржентина. Много скоро разпознаха мъжете, които Фил Дъркин бе качил на борда в Аржентина — нещо средно между гангстери и наемни убийци, които Управлението използваше от време на време за операции в Южна Америка.