— Странно, защото имам записите от полицейското наблюдение отпреди два дни как влизаш и излизаш от сградата, където се намира апартаментът ѝ. Не си намерил кой знае какво, нали?
Отмъстителният поглед се появи пак.
— Може цял ден да ме зяпаш с поглед на храбрец — каза Харват. — Или да поговорим като мъж с мъж.
Джейкъбсън се изкикоти.
— Казах ти, че нямаш представа с какво си се захванал.
— Защо не ми съобщиш новината?
Шефът по сигурността запази мъртвешко мълчание.
Харват се засмя.
— Уил, повярвай ми, като ти казвам, че бързо се доближаваме до моите най-нелюбими алтернативи. Както казах, не искам да те нараня, но те фигурират в списъка ми. Рано или късно, всички започват да приказват.
Онзи отново сви рамене.
Харват кимна на Палмър, който извади ножица и разряза дрехите на Джейкъбсън. Ашби влезе с метална кофа, пълна с вода, и купчина кърпи.
— Ще ме давите ли?
Харват наклони глава.
— Всичко е възможно. Зависи от теб.
Палмър откъсна две ленти тиксо от ролката и притисна едната в посивелите косми на гърдите на Джейкъбсън, а другата на също така окосмената лява страна под мишницата му. Хвана двете ленти в ъглите и с рязко движение ги отлепи.
Шефът по сигурността изкрещя от изненада и болка. Когато Ашби сложи самозалепващи се тампони на вече обезкосмените ивици кожа, Харват сподели с него нещо, което беше научил от досието му.
— Преди си пил и „Крестор“, и „Липитор“. А сега си на нещо, което не мога дори да произнеса. В досието ти има и други лекарства за сърце, което ми показва, че…
— Как, по дяволите, си се докопал до медицинското ми досие?
Джейкъбсън се беше втренчил в него.
— Така — продължи Харват. — Според медицинското ти досие или имаш болно сърце, или в семейството ти има сериозна история на сърдечно заболяване. И в единия, и в другия случай заедно ще проведем малък стрес тест.
Още преди да е изрекъл думите, Харват забеляза как тикът пробягва по лицето на мъжа отново.
Кабели бяха пуснати от самозалепващите се тампони до малкия черен куфар „Сторм“, чийто капак беше отворен и обърнат към Джейкъбсън. Той не виждаше какво има вътре, но инстинктът му подсказваше, че това е дефибрилатор, предназначен да подава все по-опасни електрошокове на сърцето му. Когато младата жена свали обувките и чорапите му и постави краката му в кофата с вода, той разбра със сигурност, че е преценил правилно.
— Тази част може наистина да стане неприятна — каза Харват. — Може умът ти да се залута в няколко посоки, затова ми позволи да те спася от беда. Ето какво знам. Знам, че Фил Дъркин движеше няколко оперативни програми в сянка извън Централното разузнавателно управление. Една от тези програми беше екип за политическа дестабилизация. Да или не?
— Майната ти! — каза Джейкъбсън.
— Грешен отговор! — отвърна Харват, като кимна на Палмър.
Палмър се приготви зад отворения капак на куфарчето, сякаш се готвеше да включи някакъв прекъсвач. Но докато правеше това, Джейкъбсън се обади:
— Чакай.
— Да или не? — изкомандва Харват.
— Чакай… Аз…
Харват погледна Палмър и каза:
— Той протака. Пускай електрошока.Силно!
— Да — бързо каза Джейкъбсън. — Дъркин ръководеше екипа, а Том Къшинг го движеше.
Вече бяха стигнали донякъде. Време беше да се разбере дали онова, което Старк е казал на Бил Уайс в Бостън, е вярно.
— Занимаваше ли се екипът на Къшинг с Арабската пролет?
Шефът по сигурността кимна.
— Екипът на КъшингбешеАрабската пролет. Те организираха всичко. Чак до продавача на плодове, който даде началото в Тунис.
— А в Йордания? — намеси се Райън — И Йордания ли е в списъка?
Тя проговаряше за пръв път по време на разпита и двамата — Джейкъбсън и Харват — я погледнаха.
— Кажи ми! — нареди тя.
— Нямам представа — отвърна Джейкъбсън. — Всички тези страни са еднакви, ако питате мен. Не бих могъл да ги различа на картата, а и пет пари не давам.
— Бившият председател на федералния резерв, Сойър, финансираше ли оперативните програми на Дъркин, преди да умре? — попита Харват.
— Да.
— Защо? — повтори Харват.
Джейкъбсън отново потъна в мълчание.
Харват погледна Палмър:
— Завърти го докрай и го довърши. Не ме интересува дали сърцето му ще се пръсне. Омръзна ми да ме разиграват.
— Не! — извика Джейкъбсън. — Ще ти кажа.
— Имаш трийсет секунди.
— Саудитска Арабия.
— Тя какво? — настоя Харват.
— Саудитците изнудваха председателя Сойър.