— И не те интересуваше какво трябва да направиш, за да го получиш?
Джейкъбсън се усмихна отново, а Харват беше чул достатъчно. Пътят, който бе извървял, беше излязъл извън всякакви граници.
Излезе от тайната квартира и включи сателитния си телефон, така че със Стареца да могат да си поговорят за това насаме. Това не беше нещо, което може да се реши по телефона. Самият президент трябваше да избере следващите стъпки.
73. глава
Вашингтон
Окръг Колумбия
— Наречи го както искаш, Джордж — обърна се президентът към директора на националното разузнаване, — но за мен си е държавна измяна. Ние сме нация на законите. Това ни прави държава. Време е да започнем да прилагаме тези закони и да посочваме хората, които смятат, че са над тях.
— А финансовата ни система? — попита секретарят на департамента по финансите.
— Налага се да я оставим да се срине. Проклетият федерален резерв не върши нищо друго, освен да дава възможност на банките да поемат все по-големи и по-големи рискове, и когато се провалят, данъкоплатците и техните трудно спечелени пари биват използвани, и то за кой ли път, за да се измъкнем от затруднението. Крайно време е на това да се сложи край.
— Значи да свалим всички ограничения пред финансовия бизнес?
— Не, разбира се — възрази президентът недоволно. — През следващите седемдесет и два часа искам пълен доклад. Държа този бизнес да се рационализира. Възможно е да успеят, възможно е и да се провалят, но ще знаят, че чертата е теглена, и ще се наложи да се съобразяват. Няма да поддържаме вече илюзията, че всеки бизнес е твърде важен, за да се провали, и не искам да чувам, че някой е с прекалено известно име, за да влезе в затвора. Ще е болезнено, разбира се, убеден съм, но е време да приемем лекарството, и то веднага. Не го ли сторим сега, никога няма да се измъкнем от блатото, в което сме затънали. Кредиторите ни искат да знаят не само че сме сложили ред в дома си, но и че ще започнем да плащаме дълговете си. За всяка дейност, която е изнесена от другата страна на океана, правителството ще трябва да създаде благоприятни условия за нови пет тук чрез подобряване на бизнес климата.
— Какво ще правим с федералния резерв? — попита финансовият секретар.
— Няма да подновяваме срока на договора му.
— Нима? — стъписа се секретарят.
— Точно така — отвърна президентът. — Правото да взима решение дали да се печатат пари има Конгресът и е излишно това право да се прехвърля към някакъв банков монополист, който се прави на правителствена агенция. Имате двайсет и четири часа да се явите при мен с идеи как да се освободим от Резерва.
— Но господин президент… — понечи да каже нещо секретарят на Департамента по финансите.
— Никакво „но“. В тази страна и преди са закривали централна банка. Крайно време е да го сторим отново.
— За икономиката този удар ще е…
— Онова, от което държавата се нуждае — довърши президентът.
Обсъдиха още няколко допълнителни проблема и президентът освободи секретаря, след като му благодари за присъствието.
Харват, Райън, Уайс и Рийд Карлтън бяха следващите, които бяха поканени в Овалния кабинет. Всеки от тях се срещаше за първи път с президента. Той им посочи канапетата в центъра на помещението и ги помоли да се настанят.
— Видяхме на влизане финансовия секретар — обади се Карлтън. — Не изглеждаше никак добре.
— Така е — отговори президентът. — А какво ще кажете за състоянието на икономиката ни? Този човек би трябвало да си ляга всяка вечер с мисълта дали на сутринта няма да му се наложи да се обеси на първия стълб, ако нещата не се подобрят. Защото аз лично си лягам с тази мисъл.
Президентът бе избран най-вече заради здравия му разум и сериозния подход към проблемите. Той бе изключително харизматичен и за разлика от много политици във Вашингтон, очевидно не само го беше грижа за състоянието на държавата, но и държеше да е напълно сигурен, че нещата може да тръгнат към подобряване и провалът не е неизбежен.
— Тук сте обаче не за да говорим какво ме държи буден нощем — продължи президентът. — На първо място, искам да ви благодаря за това, което свършихте. Разбирам, че има още няколко души, които ви помогнаха — госпожа Слоун Ашби и господата Чейс Палмър и Матю Санчес. Моля да им предадете моите благодарности.