— Не бих казал, че…
— Точно така е, сър — намеси се Харват, прекъсвайки шефа си.
— Научих също така, господин Харват, че сте работили за предишен президент и сте отбелязали някои сериозни постижения. Какво стана, че следващата администрация не продължи да работи с вас?
— Имахме различни гледни точки, сър.
Президентът се замисли за миг.
— Готов съм да се боря яростно за бъдещето на Америка. Никога не съм го крил. Но преди да се върнем към благосъстоянието и изобилието, смятам, че трябва да се изправим лице в лице с непрогледния мрак и да се подложим на проверка така, както това никога не е ставало в нашата история досега. Когато това се случи, Съединените щати ще се нуждаят от най-добрите и най-умните. Те ще разчистят мрака и ще поемат битката с враговете, които биха искали да ни съсипят — и външните, и вътрешните. Бих искал да мога да разчитам на вашата организация и да бъдете част от тази борба. С някои от реорганизациите, които генерал Джонсън и аз планираме в средите на разузнаването, вярваме, че може да се намери място и за вас. Това представлява ли интерес?
И Карлтън, и Харват отговориха в един глас:
— Да, сър.
— Радвам се да го чуя — заключи президентът и се изправи, давайки знак, че срещата е приключила.
Докато ги изпращаше с бавни стъпки до вратата, той сподели:
— Един мъж, заемал този пост преди години, е казал, че свободата само след едно поколение ще бъде заличена. Тази свобода не я предаваме на децата си по кръвен път. За нея трябва да се борим, да я браним и да им предадем да я продължат, за да не се стигне дотам в годините преди нашия залез да разказваме на тях и на техните деца какво е било, когато хората в Съединените щати са били свободни. — След това стисна ръцете им с думите: — Щастлив съм да знам, че и двамата ще сте до мен в тази борба.
Епилог
Кейп Код
Масачузетс
— Обещавам ти, че няма да позволя нищо да му се случи — заяви Харват. — Повярвай ми.
— Казва човекът, който ме излъга, че не може да плува.
Харват се усмихна и я привлече в прегръдката си.
Усети мекотата на топлата ѝ кожа, тялото ѝ прилепваше съвършено към неговото. Целуна шията ѝ под ухото и леко и закачливо я ухапа. Тя тихичко изскимтя и се опита да се откъсне, но не успя. Той здраво я държеше.
Бяха прекарали край брега цяла седмица и Харват не помнеше да е бил някога толкова щастлив. Същото важеше и за Дара Кордеро.
Той и Марко бяха неразделни — носеха кофички, пълни с камъчета и миди, сухи клони и огромни парчета дърво, изхвърлени на брега. Малкото момче се заливаше от смях, когато Харват се правеше, че му е много тежко и не може да ги вдигне. Строяха пясъчни замъци, дълбаеха дълбоки дупки и ходеха за сладолед поне веднъж на ден. Караха колелета навсякъде.
Беше прекрасна ваканция, а Харват и Дара имаха нужда от нея. Въпросът, който непрестанно излизаше на преден план, бе дали отношенията им да се ограничат само с тази ваканция.
Според Харват Дара бе направо разкошна, страшно упорита и завършена по свой собствен начин, а беше и много умна. Макар да бе напълно против нейния план за залавянето на Сал Сабатини, тя се оказа права. И неуморно му го напомняше.
Дара се боеше от престрелка в апартамента си, защото някой от родителите ѝ или момченцето можеше да пострада. С пълно право бе поставила сигурността им на първо място. Нито той, нито тя знаеха със сигурност дали Сабатини е все още в апартамента, но инстинктът ѝ подсказваше, че той я чака там.
Беше дала на Харват ключа от задната врата, като го накара да обещае, че само ще изведе Марко на безопасно място. Харват спази обещанието си, събуди съседите на първия етаж и им предаде детето, като изрично ги предупреди да не отварят вратата на никого. Едва тогава се качи на етажа на Дара, за да ѝ помогне.
Тя бе успяла да предаде на родителите си да изтичат с всички сили навън, щом Сал я изведе от дневната и тръгне към стаята на Марко. Сал беше толкова изненадан в този момент, че тя сериозно се разтревожи да не я убие. Единственото, което я утешаваше, бе, че Харват вече е спасил сина ѝ и дори да не успее да се върне навреме, за да ѝ се притече на помощ, детето е в безопасност.
Харват обаче се върна и на практика я спаси. Беше спазил и другото си обещание — да убие Сал само ако няма друг изход.
Когато след време го попита защо просто не е изненадал бившия ѝ партньор и не го е повалил с дръжката на оръжието си, Харват отговори: