— Ти каза да не го убивам. Не каза, че не мога да стрелям в него.
Чувството му за хумор бе едно от нещата, които наистина я привличаха.
Втората нощ в Кейп Код, след като сложиха Марко да спи, те отвориха бутилка вино и седнаха да поговорят. Тя задаваше въпроси, а Харват отговаряше. Лара искаше да знае всичко за него и той ѝ разказа неща, които никога не бе споделял с жена.
Не се размекваше лесно, но пък и не беше толкова закоравял, че да не може да направи в сърцето си място за жена като Лара Кордеро и за сина ѝ. Боеше се да си го признае, но се бе влюбил в момченцето от първия миг и сякаш това се беше случило и с Лара.
Нямаше представа докъде може да стигне цялата тази история. Знаеше само, че иска да продължи живота си с тях. Докато влачеше по плажа големите дървени парчета, изхвърлени на брега, беше сигурен, че Марко ще бъде в неговата лодка. Лара беше друг въпрос.
Тя трудно говореше за миналото си, а и той не настояваше. Не го интересуваше какво е останало зад тях в живота им. Вълнуваха го единствено бъдещето и днешният прекрасен миг.
Не Харват предложи да дойдат точно на това място на плажа. Лара настоя.
— Крайно време е да се сбогувам — сподели тя и той нямаше нищо против. Приключването на една връзка е от голямо значение, особено когато е била толкова важна.
Прекараха следобеда в занимания, поискани от Марко, но не влизаха във водата. Присъствието им тук на Кейп Код бе само по себе си достатъчно сериозна стъпка. Да влязат в морето там, където бе загубила съпруга си, щеше да е прекалено.
Харват ѝ се усмихна и вдигна Марко на ръце.
— Обещавам — рече той. — Всичко ще бъде наред.
Лара го изгледа и постепенно лицето ѝ грейна в усмивка. Харват видя или по-скоро се надяваше, че забелязва как някои прегради падат, подобно на онези доспехи, които се бяха свлекли една по една от личността ѝ на полицай, докато пътуваха към дома ѝ в края на онзи драматичен ден.
Лара се изправи на кърпата си, обви ръце около Харват и детето и целуна и двамата.
— Знам, че ще е наред — промълви тя. — Да влезем всички.