Райън нямаше представа за какво става дума, но любопитството ѝ определено бе събудено.
— Е, добре, не мога да ти откажа, след като си се постарал толкова.
Събраха нещата си и се отправиха към конферентната зала. Щом затвориха вратата, Насири отиде да спусне завесите, а Лидия насочи вниманието си към платата с хапки. Напълни си една чиния и огледа напитките. Реши да пие минерална вода. За вино и дума не можеше да става. Харесваше Насири, но не биваше да си позволи да е с отслабено внимание в негово присъствие. На борда на самолета към дома можеше да си поръча една-две чаши вино. Сега обаче реши да бъде напълно делова.
Настани се до масата, покри коленете си със салфетка и тъкмо се канеше да отхапе малко от пушената патица, когато Насири премести един от столовете срещу нея и съвсем небрежно попита:
— Йордания ли е следващата?
— Не те разбирам. Следваща за какво?
— Стига, Лидия. Достатъчно добре се познаваме, били сме заедно в доста трудни моменти. Излишно е да си играем на криеница.
— Нафи, няма такова нещо. Просто трябва да си по-конкретен. За какво говориш?
Той се наведе и извади от куфарчето си папка, която плъзна към нея.
— Тези снимки са направени преди три дни.
Сега вече любопитството ѝ наистина бе сериозно подразнено. Тя бутна чинията настрани и отвори папката. Въздухът, който спонтанно се изплъзна между устните ѝ заедно с едва чутото „По дяволите“ при вида на първата снимка, беше не само спонтанна, но и непрофесионална реакция.
— Предполагам, излишно е да спорим дали това са или не санякогашнитвои колеги — добави Насири.
Това наистина бяха нейни стари колеги. Бяха част от програма, която имаше за цел да създаде социална, политическа и организационна нестабилност в някои страни. Първият им опит бе в света на исляма. Проведоха сложни заговори, целящи да създадат хаос в организации като „Ал Кайда“, тези на талибаните, в „Хамас“, „Ал Шабаб“ и на иранските революционери, имаха пръст и в изпращането на терористи в неизвестна посока в изпълнение на продължаващата програма на Америка за предаване на престъпници.
В програмата под кодовото название „Затъмнение“ екипите на Централното разузнавателно управление нарушаваха всички известни им правила. И колкото повече правила прекрачваха, толкова повече успехи постигаха. Процесът беше като лавина и с времето агентите се пристрастиха към успеха — и като всички пристрастени търсеха все нови и все по-вълнуващи „стимуланти“, целейки се в по-трудни мишени, впускайки се във все по-дръзки операции. И през ум не им минаваше, че вършат нещо нередно.
Може да звучи необичайно, но когато си убеден, че си безгрешен, много бързо започваш да вършиш само грехове. Започна се с някои незначителни на пръв поглед пропуски в изпълнение на стандартните процедури — небрежност при представянето на редовните доклади, тайно внасяне на алкохол по време на операция. Последваха нерегламентирани отклонявания на хеликоптери „Блек Хоук“ за лов на диви кози в Хиндукуш и се стигна дори до забранени разюздани връзки между членовете на екипите.
Всички тези мъже и жени имаха репутация в секретното разузнаване, която бързо надмина действителните им способности. Те бяха златните деца на ЦРУ, нещо средно между анализатори и разбойници, които не само бяха започнали да вярват на собствените си съобщения за медиите, но и в мъглата на глобалната война с терора се смятаха едва ли не за безсмъртни. Бяха се устремили към скалите, без някой да се сети да натисне спирачка. И точно тогава се намеси съдбата.
Без знанието на италианското правителство бяха направили опит да отвлекат високопоставен член на „Ал Кайда“ от улиците на Рим, беше се стигнало до престрелка. Съучастници на терориста бяха открили огън, при което загинаха петима италиански граждани, двама от които полицаи. Това сложи край на програмата „Затъмнение“. Всички агенти, включени в нея, бяха освободени от ЦРУ. Всички, с изключение на Лидия Райън.
— Къде са правени тези снимки! — попита тя.
— В Кипър.
— Не каза ли преди три дни?
— Така е — съгласи се той. — Липсваш само ти.
— Вече нямам нищо общо с тях.
— Но са хора от стария ти екип, нали?
— Разбира се, но всички те са вече освободени. Знаеш го.
— Нима? Вече не съм много сигурен. ЦРУ не освободи теб.
— Това е друго — възрази Райън.
— Така ли? — облегна се той назад. — Защо да е друго?
— Прехвърлиха ме към отдел за изготвяне на стратегии. Бяха добри агенти, но също така и разбойници. Хората не се задържат дълго в Лангли, ако не следват правилата.