— Така или иначе, щях да отида там — обясних му. — Със или без пергамента. И съвсем малко ме делеше от успеха! Ако Реджиналд не ми се беше нахвърлил от засада, заедно с Хосе щяхме да отворим портала и той щеше да успее да мине през него. Честна дума. Освен това сега вече знаем със сигурност, че Хосе е жив. И е добре. Той все още чака да получи възможност да се върне при нас. Моля ви, мистър Скот, не се обвинявайте! Нямате абсолютно никаква вина за всичко, което се случи!
Себастиано смени темата, задавайки внимателно въпроса си.
— Мистър Скот, има ли новини за Джери?
Книжарят безмълвно поклати глава. В очите му се четеше безмерна скръб. За известно време цареше мъчително мълчание, нарушавано единствено от потракването на колелата върху паважа. Карахме безцелно из града, нямах представа къде се намираме, тъй като перденцата бяха спуснати. Себастиано ме обгръщаше с едната си ръка, а аз се бях сгушила в него и притисках лице към рамото му. Никога не е бил толкова близо до смъртта, както преди малко. В мен все още бушуваха най-различни чувства, най-интензивното, от които бе благодарността.
— Всъщност как ни открихте, мистър Скот? — попитах аз.
— Не беше особено трудно. Следя Смит от дни, тъй като знаех, че той ви търси по заповед на Фицджон. Аз също исках да ви намеря, тъй като имам важни новини за вас. Когато забелязах, че този тип държи под око къщата на Брик Лейн, ми стана ясно, че ви е надушил. Така че останах там и зачаках.
— И спасихте живота ни. — От устните ми се изплъзна последен треперлив стон, но след това се взех в ръце и изправих гръб. Нямаше никаква полза от това, през цялото време да се държа като истерична ревла.
— Казахте, че имате новини за нас? — попита Себастиано. — Дано да са добри.
— Това тепърва предстои да се изясни. Преди няколко дни потърсих художника мистър Търнър. В съобщението, което мистър Маринеро ви остави, преди да изчезне, изрично се казва, че той е много важен за мисията ви. Затова си помислих, че може би все още сте в контакт с него и по този начин ще разбера къде се криете. Много се бях притеснил и за двама ви.
— Не сме влизали в контакт с мистър Търнър — рече Себастиано. — Поради същата причина, заради която не писахме и на вас къде се намираме.
— Разбирам — съгласи се мистър Скот. — Но в крайна сметка се получи добро стечение на обстоятелствата, че потърсих художника, тъй като той е нарисувал нова картина и непременно иска да я видите. Беше много развълнуван.
— Вие видяхте ли я? Да не би да е отново някой от онези портрети, изобразяващи страх и бягство, които рисува на Ана?
— Не поиска да ми я покаже, тъй като е предназначена само за вашите очи. Изглежда, за него е изключително важно да видите новата му картина. Той каза, че животът ви може да зависи от това.
— А спомена ли защо? — Гласът на Себастиано прозвуча спокойно, но аз усетих напрежението му.
— Да, той ми обясни, че е имал видение, толкова ясно и недвусмислено като никога досега.
Не смеех дори да дишам. Досега виденията на мистър Търнър бяха плашещо точни. Какво ли изобразяваше новата му картина? Докато рисувах в съзнанието си доста страховити мотиви (измежду които едно покрито с рогоподобни израстъци Джаберуоки, което с течащи лиги тежко пристъпваше към мен), Себастиано рече решително:
— Още днес ще разговаряме с него.
— Прекалено е опасно — изтъкнах аз. — Къщата му със сигурност се наблюдава! Ти самият го каза!
— Все ще измисля нещо. — Себастиано се обърна към мистър Скот. — Мисля, че обсъдихме най-важното. Сега е по-добре да ни закарате до убежището ни, където и да се намира то.
Мистър Скот даде знак с почукване на кочияша. Пътувахме още известно време, а междувременно аз поглеждах през прозореца, за да видя къде се намираме. Но заради мъглата почти нищо не се виждаше. Едва когато съзрях Лондон Бридж да изниква от сивото валмо, познах района. Каретата спря близо до реката пред една тясна къща със старинен фронтон, над който се издигаше покрит със сажди комин.
— Тук живее една вдовица, на име Блеър. При нея ще намерите храна и подслон и няма да ви задава въпроси. А ако желаете, ще се погрижи и за кучето. Утре по обяд, точно в дванайсет часа, ще дойде някой и ще ви отведе до следващата ви квартира. Ще се свържа с вас веднага щом имам някакви новини. Ако имате съобщение за мен, просто ми изпратете по пощата за едно пени празна бележка и веднага ще дойда до настоящия ви адрес.
— Все едно сме в някой трилър — прошепнах на Себастиано, след като слязохме от каретата заедно с кучешката кошница и партакешите ни. Помахахме на мистър Скот за довиждане, след което каретата потегли с трополене и се скри в гъстата мъгла.