— Като Есперанца — подхвърлих.
— Като Есперанца — съгласи се той и лапна една хапка от печеното телешко.
Зяпнах го втренчено.
— Как изглеждате в действителност? Имам предвид в истинската ви форма?
Хосе се усмихна вяло.
— Дете мое, този въпрос те побърква от години, нали?
— Да. И сега само не ми казвай, че тази информация не е от значение. Имате ли… антени или нещо подобно? И какво има зад превръзката на окото ти?!
Усмихвайки се, той лапна една пълна лъжица с боб, след което свали превръзката си. Зад нея се разкри празна, прорязана от белези кухина. Преглътнах шумно. Той действително бе загубил окото си.
— Аз съм това, което виждаш — обясни ми приятелски Хосе. — Човек. Разбира се, много, много стар, тъй като нашите гени са малко по-различни от вашите. Навремето успяхме да спрем процеса на стареене, макар че с течение на времето това знание се загуби.
— С течение на кое време? — поиска да узнае Себастиано. — От колко време живеете тук?
— Първите пришълци от нашия народ са дошли преди сто хиляди години, но отново са си тръгнали. Малка група от нас, към която принадлежим и ние с Есперанца, дойдохме няколкостотин години след рождението на Христос и оттогава живеем сред вас, или поне онези от нас, които все още са останали. Междувременно вече сме много малко. Родени сме и сме израснали в свят, който отдавна вече не съществува, но се доближава до този тук.
Значи, народ от друга звезда с прастара цивилизация, който се бе разпилял като прашец на вятъра и почти бе изчезнал. В съзнанието ми изникнаха няколко сюрреалистични картини като в някой филм — пъстра смесица от „Старгейт“, „Стар Трек“ и „Междузвездни войни“.
— Колко от вас все още са останали? — попитах аз.
— Няколко десетки. Но много малко от тях се появяват.
— И защо сте започнали тази странна игра?
— По същата причина, поради която всички хора играят. Защото иначе животът е скучен.
Обяснението на Хосе звучеше лаконично, но аз долових сериозния тон в гласа му.
— Есперанца каза, че вие играете за времето. Каква е крайната цел? Накрая някой от вас да държи под свой контрол всички епохи? Нещо подобно на „Монополи“?
— Част от играта действително функционира така. Има изменници, които играят рисковано, с големи залози, но и за големи печалби. Ако постигнат успех, променят завинаги хода на времето и по този начин управляват цели епохи. Ние, закрилниците, имаме за цел да съхраним хода на времето в изначалната му форма. Тъй като всяка по-значителна промяна може да доведе до ентропия, тоест до пълно разрушение, и с това най-вероятно до края на човечеството.
— Тогава защо някои от вас са така побъркани на тема да манипулират хода на времето? — попитах аз. — Какво ще се случи с тях, ако не се получи? Няма ли и самите те да престанат да съществуват?
— Те поемат този риск.
Хрумна ми една друга мисъл.
— Хосе, някой някога успявал ли е да промени времето толкова значително, че да завладее цяла една епоха?
— Неколцина успяха. Но в крайна сметка това доведе до собствената им гибел. Властта им ги направи мегаломани, накрая изгубиха всичко и влязоха в историята като позорно петно.
— Кой? — попитах, останала без дъх. — Нерон? Иван Грозни? Хенри VIII? Хитлер? Кадафи?
— Хенри VIII не е позорно петно — възрази Себастиано. — Той е бил виден управник и голям владетел.
— Той се е женил шест пъти и е заповядал да обезглавят две от жените му! — отвърнах възмутено.
— Измежду старите имаше и такива, които вършеха добро — вметна Хосе. — Някои от тях предизвикаха промени, които ги направиха основоположници на златни векове. За съжаление, тези стари могат да се изброят на пръстите на едната ръка.
— О! — Направо се пръсках от любопитство. — Чакай, нека отгатна… — Усилено се замислих, но така, изведнъж, не ми хрумваше никоя историческа личност, чиято поява да е била истинска благословия за историята на човечеството. — Майка Тереза? — престраших се да направя вял опит. — Махатма Ганди? Бил Гейтс?
Но явно не бях на прав път, тъй като Хосе поклати снизходително глава.
— Обикновено виновниците за драстичните промени са дърпали конците зад кулисите. Както за добро, така и за лошо.
Аха. Значи, забавното отгатване на исторически загадки бе приключило още преди да е започнало както трябва.
Поне междувременно бяхме разбрали кой е Фицджон и какви са мотивите му — бяхме измъкнали тази информация от Хосе още в началото на разговора.