Аз също се предрешвах доколкото бе възможно, тъй като самата представа, че някой от шпионите на Фицджон може незабелязано да ме последва и по този начин да стигне до Себастиано, бе истински ужас за мен. Все още ужасно се страхувах за него, тъй като вярвах, че бившият ни иконом особено много държеше да го отстрани.
Хосе бе убеден, че огледалото на Фицджон щеше да даде нужното обяснение по въпроса — предположение, което не ми излизаше от главата. Странните огледала на времето показваха на наблюдаващия ги винаги само отделни части от едно алтернативно бъдеще. Можеха да се видят само определени сцени от дадено събитие, които в никакъв случай не бяха винаги едни и същи, а от значение беше кой използва огледалото. Възможно бе на мен огледалото да покаже повече, отколкото на Фицджон. Дълго мислих върху този проблем и в крайна сметка реших, че по някакъв начин трябваше да се опитаме да разберем дали е така. Дори имах и план.
Дълго дискутирах със Себастиано и Хосе по въпроса, но той беше стриктно против.
— Това е един напълно излишен риск. Дори и Фицджон да си е тръгнал прибързано, вие нали не вярвате наистина, че ще зареже нещо толкова важно като огледалото си във Фоскари Хаус?
Хосе бе на друго мнение.
— Възможно е и нарочно да го е оставил там.
— За какво му е притрябвало да прави нещо толкова смахнато?
Отговорих му вместо Хосе.
— Защото иска ние да отидем там и да погледнем в огледалото.
— Не — коригира ме Хосе. — Той иска ти да погледнеш в него. Без съмнение, огледалото му е показало, че ти ще присъстваш по време на вечерта на планирания преврат, докато други, важни перспективи са останали скрити за него. Той се надява, че ти ще му осигуриш тези липсващи гледни точки. Ти ще видиш в огледалото същото събитие като него самия, но от друг зрителен ъгъл. Чрез теб той би могъл да спечели по-добър поглед за нещата, които ще се случат. Да добие по-цялостна картина.
Себастиано направи ядосана физиономия.
— Тази по-цялостна картина може да получи само ако Ана му разкаже за нея. А със сигурност тя няма да го направи доброволно. С други думи, той е предприел мерки да я спипа веднага щом се появи в близост до огледалото. Заради това можете да забравите за този ход, прекалено е рисковано.
Хосе възрази.
— Наистина не е съвсем безопасно, но мисля, че си струва риска. По този начин бихме могли да спечелим сериозно предимство. Като, разбира се, ще се погрижим за сигурността на Ана.
С това въпросът беше решен. Само трябваше да планираме детайлите.
— Смятам, че е доста дръзко, но изпълнимо — рече мистър Скот, докато наливаше на всички ни чай. — И аз ще ви помогна по всякакъв възможен начин.
Бяхме потърсили мистър Скот в книжарницата му, защото се нуждаехме от помощта му за безпроблемното протичане на нашия „Проект Огледало“. В уютната му задна стаичка обсъдихме всичко необходимо на по чаша чай.
Старият книжар изглеждаше доста слисан, когато след падането на нощта Хосе, Себастиано и аз изведнъж се появихме на прага му, тъй като не го бяхме уведомили предварително. Но не бе чак толкова изненадан от появата на Хосе, колкото очаквах. Той само кимна замислено и каза, че винаги е знаел, че мистър Маринеро има скрит коз.
Все пак бяхме проявили нужната предпазливост, преди да го посетим. Себастиано, преоблечен като просяк, два пъти бе минал провлачвайки крака покрай книжарницата, за да се увери, че никой от шпионите на Фицджон не се навърта наоколо. Но за наше облекчение, книжарницата не стоеше под наблюдение. Изглежда, бившият ни иконом бе позиционирал силите си някъде другаде.
Мистър Скот ми подаде захарницата, след което разтърка отрязания си крак на мястото, където се захващаше протезата. Виждаше се, че отново имаше болки. Но още повече го измъчваше загубата на внука му. Той избягваше да говори за него и когато, без да се замисля, споменах колко много харесваше Джери малкото куче — бяхме донесли Сизифус, защото на първо време тук щяха да се грижат по-добре за него, — очите на стария книжар се напълниха със сълзи. Много ми се искаше да му обещая, че щяхме да си отмъстим на мистър Фицджон за всичките му престъпления, но и ние самите не знаехме дали всичко щеше да приключи добре. Ако усилията ни се проваляха, може би щяхме да прекараме остатъка от живота ни — в случай че преди това Фицджон не ни отстранеше от пътя си — в един постоянно повтарящ се отрязък от време.