Поех си дълбоко въздух и се огледах. През цялото време се преструвах, че съм самото олицетворение на спокойствието, но в действителност бях кълбо от нерви. Сърцето ми се блъскаше в ребрата и непрестанно трябваше да се боря с напиращото в мен желание да притисна към него ръка, за да го успокоя. Вместо това взех чаша с шампанско от таблата, която един от многобройните прислужници ми тикна под носа, и отпих солидна глътка. Но след това само отпивах внимателно, защото знаех, че не мога да нося на алкохол, а не исках да направя нещо, което би понижило концентрацията ми.
Внимателно наблюдавах обстановката и се опитвах да я сравня с видението в огледалото. Перспективата бе напълно различна, виждах само частица от онова, което вече ми бе познато от огледалото. В съседство се намираше голямата кръгла банкетна зала, чийто таван бе изрисуван като лятно небе. От там се преминаваше в друга огромна зала, която гледаше към улицата. Следователно със сигурност имаше и по-кратък път от фоайето към главната зала — на практика лакеят ме бе водил в кръг, вероятно по указание на Прини, който явно държеше гостите му да се възхищават продължително на палата му.
Главната зала, в която се бяха събрали болшинството гости, бе същинска оргия на разточителния разкош, като се започне от изкусните фрески по тавана и червените плюшени завеси, та се стигне до гигантските килими. Невярващо се взрях в едно кресло, поставено начело на маса, която бе с размерите на игрище за тенис. Явно ставаше дума за нещо като трон, едно окичено с пискюли чудовище, на което облегалките представляваха златни сфинксове (с голи женски гърди!). В това страховито кресло седеше лично Прини. Той бе обкръжен от най-различни хора, но Фицджон никъде не се виждаше. Явно още не беше дошъл.
— Лейди Ан!
При звука на женския глас се завъртях рязко. Пред мен стоеше лейди Джързи, чудно хубава в синята си рокля със сребрист шлейф. Тя ме гледаше с неприкрита радост, но и напълно изумена.
— Първоначално си помислих, че не виждам както трябва, но това действително сте вие! Колко много се радвам, че сте добре! Какъв ужасен слух чух за мнимата ви смърт! — Очите й заблестяха от любопитство. — Но как се е зародила тази мълва?
— Това не може да бъде обяснено с две думи — отвърнах разсеяно. — Някой ден ще ви разкажа всичко най-подробно. Но сега моля да ме извините, спешно трябва да отида при братовчедка ми.
Тъкмо бях открила Ифи. Тя стоеше до Джордж Клевли точно на мястото, където я бях видяла и в огледалото. Това можеше да означава само едно: събитията, които ми се бяха разкрили във видението, непосредствено предстояха, тъй като Ифи и Джордж със сигурност нямаше да останат на мястото си часове наред. Огледах се търсещо, но Фицджон все още не се беше появил.
Ифи също ме бе забелязала. Тя вдигна ръце и трескаво ми помаха.
— Ан! Мили боже! Това наистина си ти!
Забързах към нея, за да не се налага тя да идва при мен — сцената, която огледалото бе разкрило, трябваше по възможност да остане такава, каквато я помнех, в противен случай всичко можеше да протече по съвсем различен начин и това да застраши плана ни.
Постарах се да не чувствам нищо, когато Ифи ме прегърна развълнувано и изхлипвайки, ме притисна силно към себе си. Но усетих, че наистина ми беше липсвала, и трябваше да се стегна, за да не избухна и аз в сълзи.
— Ифи — казах с дрезгав глас. — Колко е хубаво, че те виждам.
— О, Ан! Все още не мога да повярвам! Ти си жива! — Очите й блестяха влажни, а устните й трепереха. — Нямаш никаква представа колко много плаках, защото повярвах, че си мъртва! Пишеше го дори във вестника, че разбойници са ви нападнали и са ви убили!
Нямаше как да й обясня, че това бе просто номер от страна на Фицджон, който бе имал нужда от официално обяснение за нашето изчезване.
— Как така след тези ужасяващи седмици изведнъж се появяваш жива и здрава? — поиска да узнае тя.
— Разбойниците не ни убиха, а само ни държаха в плен, защото искаха… откуп. Отне ни известно време, но накрая успяхме да избягаме.
Очите й светнаха.
— А брат ти? Той добре ли е? — Тя любопитно надзърна над рамото ми. — И той ли е тук?
— Не, той трябва да се щади. Всичко това много го изтощи.