— Късмет — измърмори Себастиано, когато забързах покрай него, без да му обърна внимание.
И двамата знаехме, че това е критичен момент, тъй като Фицджон вече ме бе забелязал и ме наблюдаваше. Аз продължих непоколебимо напред към него и Прини, докато Себастиано се отправи към терасата, където церемониалмайсторът тъкмо приканваше гостите да се приближат и да присъстват на паметно представление.
— Дами и господа, моля, елате и вижте демонстрацията на едно невероятно научно изобретение! То ще ви изуми!
Аз ускорих крачка, тъй като Прини тъкмо бе вдигнал чашата, за да отпие от нея. Но тогава вниманието му бе привлечено от обявлението на церемониалмайстора и се спря. И в този момент ме забеляза.
— Лейди Ан!
Подхлъзвайки се, спрях точно пред него.
— Ваша милост. Ъъъ, Прини. Много благодаря за любезната покана.
Той ми се усмихна широко и постави ръка върху моята.
— Радостта е изцяло моя! Колко хубаво, че успяхте да дойдете. До мен достигна един глупав слух, който много ме разстрои. Но ето че се вижда колко безочливо лъжат вестниците. — Той ме изгледа с възхищение. — Свежа като утринна роса! Карибски изгрев в скромното ми жилище. Фреди, старо момче, не смяташ ли, че това е една забележителна млада дама?
— Без никакво съмнение — рече Фицджон.
Погледът му сякаш ме прониза до дъното на душата.
Тилът ме сърбеше като луд, струваше ми неимоверни усилия да не се почеша, за да получа облекчение.
— Това е брат ми — каза Прини. — Мореплавателят.
— Без никакво съмнение — повторих думите на Фицджон.
Принудих се да издържа на пронизващия му поглед, без да направя физиономия. Или поне се надявах, че успях да го направя.
Прини надигна чашата с вино към устните си. Веднага се препънах и залитнах към него, така че цялото съдържание в чашата се изля върху хубавия му елегантен жакет.
— Ужасно съжалявам! — възкликнах престорено ужасено. — Как можах!
В дълбините на очите на Фицджон избухнаха пламъци и аз се изплаших от решителността, която прочетох в тях. Той не изглеждаше като някой, чийто план току-що е бил провален. А бях толкова сигурна, че виното е отровно!
— Напръстник — каза Фицджон тихо, така че само аз да го чуя, докато двама камериери, изскочили сякаш от нищото, попиваха пропития с вино жакет. — Достатъчно, за да убие и вол.
Почувствах леден студ. Той беочаквал, че ще попреча на Прини да отпие. Значи, го бе видял в огледалото. Вратът ми продължаваше да ме сърби, дори още по-силно от преди. Все още нищо не беше приключило.
— Ана, вие дадохте най-доброто от себе си. Но междувременно трябва да сте ме опознали достатъчно добре, за да знаете, че винаги имам план Б.
Наистина трябваше да го знам. Той някак си бе успял да ни измами. Въобразявахме си, че от виденията в огледалото сме узнали повече от него, но това явно бе фатална заблуда. Трескаво се огледах. Каква ли щеше да е следващата му стъпка?
Погледнах го умолително.
— Не е нужно да правите всичко това! — казах настойчиво. — Никой повече не трябва да умира. Не знам какво сте видели в огледалото си, но заедно можем да решим да не се случват повече лоши неща. Никой не трябва да пострада.
Фицджон се усмихна подигравателно и в същото време тъжно.
— О, Ана, нали знаете, че в тази игра може да има само победители или победени. — Той продължаваше да се усмихва, но очите му бяха пълни с безкрайна болка. — Преди да забравя, имам нещо за вас. — Той извади една продълговата кутия от джоба на жакета си и ми я подаде. — Диамантеното ви колие. Знам колко много държите на него. Съжалявам, че временно трябваше да си го присвоя. — Той ме погледна замислено. — Понякога ми напомняте на моята съпруга. Тя също обичаше да налага своя си начин на действие. Но накрая това се оказа пагубно за нея.
— Мистър Фицджон — умолявах го. — Престанете и просто забравете тази безсмислена игра!
Той, изглежда, не ме слушаше.
— Ако сте послушна, под моето управление бихте могли да имате доста приятен живот. 1813 година се отличава с много предимства.
Избухливо свих ръце в юмруци.
— Това енашиятживот! Нашият свят! И имаме единствено само тях. А вие си мислите, че можете да се правите на Господ! Какво си въобразявате… — Замлъкнах, тъй като церемониалмайсторът за пореден път подкани гостите да отидат на терасата, за да не изпуснат единственото по рода си, смайващо представяне на въпросното чудо на техниката.
Принц-регентът отново се присъедини към нас. След атаката ми с чашата с вино той отново бе възвърнал самообладанието си и кипеше от желание за действие.
— Трябва да видим това, Фреди! Знаеш колко много обичам техническите новости. Те са изключително забавни. Ела с мен, братко. — Прини обгърна раменете на брат си.