И тогава изведнъж ми просветна, че бях проиграла много важен коз.
— За съжаление, маската вече я няма — с плачевен тон информирах Себастиано.
— Това вече няма значение. Хосе така преустрои машината, че функционира и без маската. — Той замълча за момент. — Дано. — Той ме хвана здраво за ръката и ме задърпа след себе си. — Ела, след малко се започва!
Гостите се бяха скупчили на отворените френски прозорци и отвън на терасата. Един бурен безпорядък от коприна, тюл и сатен се простираше пред нас, с извисяващи се над тях паунови пера върху артистично изработени шапки. Лампионите на терасата и кристалните полилеи потапяха обстановката в живописна светлина, всичко изглеждаше като сцена от някой приказен филм. Само дето това тук не беше екранизирана приказка, а жестоката действителност.
Себастиано ни проправи път през множеството. Последвах го сляпо и с препускащ пулс.
Отвън на терасата се намираше тя — фучащата, бълваща пара машина на мистър Стивънсън. Той самият стоеше пред нея, сияещ от радост, и обясняваше на изумените зрители как функционира. Лицето му бе покрито със сажди, а работният му костюм бе осеян с петна от машинно масло. Заради нечовешката горещина носеше предпазни очила и нещо като метална престилка.
Себастиано ме задърпа напред, докато не застанахме точно зад Прини и Фицджон. Принцът бе обгърнал с ръка раменете на мнимия си брат и слушаше лекцията на инженера. Или по-скоро крясъците му, тъй като парната машина ставаше все по-шумна. При цялото това блъскане и фучене, човек оставаше с впечатлението, че всеки момент щеше да избухне.
— Оооо! — разнесе се единодушното възклицание на тълпата. Стоящите наоколо отстъпиха назад, когато от огнището изскочи облак от искри и се издигна в нощното небе.
— Не се притеснявайте, машината функционира безупречно! — извика мистър Стивънсън.
— Но какво по-точно може да прави, освен да бълва една камара пара и да вдига шум до небесата? — извика в отговор Прини, който бе в отлично настроение.
— Това е нещо като машина за пътувания — провикна се мистър Стивънсън с блеснали очи. — Когато работи на пълни обороти и налягането в парните котли е най-високо, човек може да влезе в нея и отново да излезе на желано от него място. — Инженерът посочи един тесен, голям колкото човешки бой отвор с боядисана в червено метална рамка, който до този момент не бях виждала на машината.
— И къде по-точно ще излезе? — провикна се един от зрителите.
— Машината е настроена така, че човек ще се появи оттатък в банкетната зала — отвърна мистър Стивънсън.
— Звучи като вълнуващ трик — реши Прини. — Нека да го изпробваме. Някой доброволец? — Огледа се наоколо и погледът му се спря върху брат му. Усмихвайки се весело, принцът кимна. — Хубаво забавление за пътувал надлъж и нашир мъж, нали? Хайде, стари друже, влизай вътре! — Той се огледа наоколо. — Брат ми многократно е обиколил целия свят, той не се страхува нито от смъртта, нито от дявола! — Принцът побутна Фицджон напред.
Моментът бе настъпил. Себастиано се приготви, при нужда да се включи.
— Добър опит — чух Фицджон да казва.
Той звучеше подигравателно. И в следващия миг се вцепених, защото за това, което последва, изобщо не бяхме подготвени. Някой се бе приближил в гръб до принц-регента с изваден и готов за стрелба пистолет. Потропването на дървения крак бе заглушено от тракането на машината.
— Мистър Скот! — извиках недоумяващо.
Чак в този момент осъзнах, че не Реджиналд, а мистър Скот имаше решаващата роля в резервния план Б на Фицджон.
Старият книжар се обърна за миг към мен.
— Толкова съжалявам — рече той. Въпреки уплашените викове, които се разнесоха от всички страни, разбрах какво ми казва, тъй като той стоеше точно до мен. — Трябва да го направя. — В очите му блестяха сълзи, устните му трепереха от мъка. — Той държи Джери.
Старият мъж се прицели в Прини и стреля. Нямаше кой да предпази принц-регента от покушението — никой, освен огнярят. Той рязко се нахвърли върху мистър Скот, който загуби равновесие и падна на земята. Но въпреки това Прини бе улучен и също рухна на пода. Огнярят изпусна предпазните си очила и стана видно, че е само с едно око.
— Действай! — изкрещя той.
Но Себастиано вече се бе задействал. Той не обърна внимание на Прини, който с изумена физиономия седеше на пода и притискаше с ръка гърдите си. Игнорира и големия револвер, който изведнъж се появи в ръката на Фицджон и се насочи към Хосе. А аз направих най-дългия скок от място, който някога съм постигала, и заедно със Себастиано забутах Фицджон към парната машина.