Мистър Стивънсън задвижи ръчките, изражението на лицето му изразяваше твърдата му решителност. Адското фучащо нещо сякаш оживя, не само че бълваше пара, но и дишаше, буталата се задвижиха бясно нагоре-надолу подобно на захапващи зъби. Червеният портал бе започнал да пламти, а зад него се виждаше бяло трептене.
Въпреки че двамата със Себастиано бяхме притиснали Фицджон, някак си той успя да стреля. Хосе падна улучен. От гърлото ми се откъсна вик, удвоих усилията си. Себастиано бе сграбчил Фицджон за ръката и го дърпаше напред, докато аз го бутах отзад, и заедно успяхме да го завлечем до пламтящия отвор. При това диво боричкане всевъзможни части се отделиха от бившия ни иконом. Изкуственият му корем се подаде изпод жакета, част от брадата му се откъсна, няколко от фалшивите му зъби изпаднаха от устата му.
— Няма да се отървете от мен! Не и така! — Въпреки гнева в гласа му, заканата му прозвуча като хладнокръвие пресметната, от което по гърба ми полазиха тръпки.
— Кажи това на чудовището от другата страна, докато те изяжда! — изсъска Себастиано през стиснати зъби.
Това подейства. В този момент, само части от секундата преди Себастиано окончателно да го е изтикал през отвора на машината, съзрях ужаса в изражението на Фицджон и разбрах, че Джаберуокито в дълбините на бездната на времето действително съществува. Или поне нещо, което бе също толкова ужасяващо.
Един удар на сърцето по-късно Фицджон вече бе изчезнал, погълнат от трепкащия отвор, подобно на увяхнало листо от гигантска прахосмукачка. Трептенето рязко секна, а от Фицджон не бе останал и един-единствен атом.
Мистър Стивънсън отново завъртя ръчките и тракането на машината утихна, а след няколко секунди на уплах стоящите наоколо избухнаха в аплодисмента. Явно хората вярваха, че всичко е било само едно страхотно шоу. Включително и ранените, които тъкмо се изправяха с усилие.
— Ама че работа — рече Прини, който изглеждаше доста блед. — За миг си помислих, че това е атентат. По дяволите, само вижте това! — Той свали един от огромните ордени от гърдите си и го вдигна високо. Куршумът, който мистър Скот бе изстрелял по него, бе заседнал точно в средата.
— Перфектен изстрел! — извика огнярят, който също бе блед и трудно си поемаше дъх, но стоеше с изправена стойка. Той се обърна към множеството, обяснявайки: — Този мъж е най-добрият стрелец в Англия.
— Бих се обзаложил, че това е старият книжар от Бонд Стрийт — подхвърли някой.
— Това действително е той — включих се в разговора. — Но най-любимото му хоби е стрелбата! — Трябваше много да се постарая да потисна треперенето на гласа си. След което изтъкнах с престорена непринуденост: — Той може да улучи окото на муха от трийсет крачки разстояние. И разбира се, куршумът беше преправен и изобщо нямаше пробивна сила, иначе щеше да пробие ордена. — Сияеща, се обърнах към зрителите. — Представлението не беше ли феноменално?
Останалите също смятаха така. Най-вече Джордж Клевли, който не преставаше да ръкопляска и от време на време извикваше едно:Vivat![17]Явно бе особено впечатлен от представлението, което заразяваше и другите гости и всички отново ръкопляскаха, докато накрая и Прини не започна колебливо да аплодира. Поне машината бе спряла да работи. Парата се беше разсеяла и сега всеки можеше да види, че въпросният магьоснически трик отлично бе сработил, тъй като от заставения по принуда помощник не бе останала и следа.
— Много добре! — извика Прини, докато обикаляше машината и надничаше във всеки процеп и отвор. — Наистинаformidabel! Изчезнал е безследно! — Той се огледа търсещо. — И къде отиде сега джентълменът, който твърдеше, че е моят брат? Действително си помислих, че след всичките тези години най-сетне се е завърнал вкъщи. Макар никога да не сме били близки, усетих оттенък на радост от повторното ни виждане. Струва ми се почти жалко, че това бе само един актьор. Макар и отличен актьор. Тази привидна съпротива, изстрелите, цялата драма — невероятна инсценировка! Самият Шекспир би завидял. — Принцът погледна с любопитство към банкетната зала. — Там ли е вече? Или всеки момент ще се появи? Липсва краят на фокуса! — Той помаха на останалите гости. — Елате, нека влезем вътре, иначе ще пропуснем нещо!
Изпълнено с очакване, множеството се отправи към залата. Някои от гостите се обърнаха любопитно към нас, явно предполагаха, че ще тръгнем с тях.