— Не — отвърна Себастиано. — Всичко е съвсем реално.
Аз потупах Сизифус и той действително се усещаше много реален, а и приятелското му изджафкване прозвуча истинско.
— Но нали Хосе каза, че играта е приключила — изтъкнах аз.
— Изглежда, че някой е започнал нова игра. Но на друго ниво. И с променени правила.
И в мен се породи подобно подозрение. Но ме притесняваше и едно друго несъответствие и когато Джери се появи от аптеката, поисках подробно обяснение.
— Джери, щом си тук от три години, значи, трябва да си бил тук и когато пристигнахме в Лондон преди скока ни в миналото. Но ти не беше тук, а в осемнайсети век! Как можеше да си едновременно и в двете времена? — И за всеки случай добавих: — И в никакъв случай не ми пробутвай онази глупост заСложната област на парадоксите.
— Хм, това е частта, която и аз все още не съм разбрал добре — призна Джери. — Специално записах един курс по физика в колежа, но явно ще отнеме известно време, докато го зацепя. Както и да е, трябва да тръгваме. Хосе вече ви очаква.
— Къде ни очаква? — попита Себастиано. Той се правеше на непукист, но аз го познавах добре и усещах вълнението му. — Или е по-добре да попитам: кога?
— Ама нали вече ви казах преди малко. — Джери ни се ухили. — Но разбира се, всичко е доброволно. Можете и да откажете.
— О… ами… — Разменихме глуповати погледи със Себастиано.
— Най-добре първо го обсъдете помежду си. През това време ще взема за всички ни по един донът.
Той се отдалечи бавно, млад червенокос мъж в лежерни дрехи, за който никой не би предположил, че идва от миналото.
— Изглежда, прекрасно се е приспособил — рекох замислено. — А е трябвало да навакса двеста години. При нас биха били само… — Замлъкнах, тъй като в смятането наум винаги съм била пълна катастрофа.
— Осемдесет и четири — допълни Себастиано мълниеносно.
— Мислиш ли… — подех аз.
— Да — каза той. С тридневната си брада, като на някой пират, изглеждаше неустоим. В очите му блестеше закачливо пламъче. — Но разбира се, само ако и ти искаш.
— Искам. — Стиснах годежния пръстен на ръката си, който бе като солидно обещание. — В добри и в лоши времена.
— Сигурна ли си?
Сизифус излая окуражително.
Усмихнах се.
— Напълно сигурна.
— Нямаме ни най-малка представа какво ни очаква. Бъдещето може да е опасно.
— Има само един начин да разберем. Като го видим лично. Но най-важното е, че ще го направим заедно.
— Това е моето момиче. Ела тук, гълъбче!
Смеейки се, Себастиано ме придърпа в прегръдките си и ме целуна.
Сизифус се разлая въодушевено.
Светът се състоеше от безброй много възможности, а ние току-що бяхме започнали да ги разучаваме.
Информация за текста
Издание:
Eva Völler
Zeitenzauber — das verborgene tor
© 2014 by Baumhaus Verlag in the Bastei Liibbe AG, Köln
c/o Anthea Agency, Sofia
Cover images © Depositphotos
Ева Фьолер
Тайният портал
Пътуване във времето — книга трета
Немска
Първо издание
© Стефана Моллова, превод
© Милена Ковачева, оформление на корицата
© Издателство „Ибис“, 2017
ISBN 978-619-157-201-4