След това отидохме в следващата стая.
— Утринната стая на милейди.
Яко. Изобщо не предполагах, че съществуваше такова нещо като утринна стая. Човек отиваше там, след като станеше от сън ли? Както и да е, беше много хубава, с тапети на сини и златни черти, изящни кресла и масички, както и писалище, което изглеждаше по-скоро декоративно, отколкото практично.
Докато придружавахме мисис Фицджон към спалните и стаите ни за обличане, разбрахме от нея, че естествено, на приземния етаж имаше представителен салон за приеми, в случай че искаме да приемем гости в по-широк кръг. Освен това имаше библиотека, зала за тържества, стая за закуска и салон за вечеря.
— Покоите на негово благородие — обяви мисис Фицджон при отварянето на следващата врата.
Стаята беше квадратна и просторна, с огромно легло с балдахин, параван в арабски стил, а в съседство имаше стая за преобличане, която преливаше от всякакви дрехи. На закачалките висяха жакети във всички възможни цветове, а по рафтовете на камари бяха подредени изгладени ризи и панталони, да не споменаваме множеството старателно подредени едни до други обувки и ботуши. В допълнение имаше голям избор от наметала, шалчета, шапки, ръкавици, колани, ешарпи, катарами и гамаши — всичко изключително модерно и скъпо. И най-вече чисто ново. Нищо не изглеждаше употребявано или носено. Тук бе събрано всичко, от което един светски мъж от 1813 година би имал нужда. Дори на стената бе монтирана малка етажерка с подбрани емайлирани табакери за емфие.
— Не мога да повярвам — промърмори Себастиано, но толкова тихо, че само аз можех да го чуя.
— Дано всичко е според изискванията на ваше благородие — рече мисис Фицджон притеснено.
Явно все пак беше дочула нещо.
Негово благородие побърза да я увери, че всичко е наред, вследствие на което тя отново се поклони — убийствена за нервите традиция, с която явно трябваше бързо да свикна, ако исках да приличам на истинска робовладелка.
След това бяхме заведени до банята — малка тъмна стаичка, облицована с дърво, която бе старомодно обзаведена, но въпреки това разполагаше с няколко изумителни и симпатични постижения на техниката. Имаше истински умивалник от порцелан и голяма цинкова вана, и ако не се лъжех, онова чугунено нещо до нея представляваше един вид самовар за баня, с който се нагряваше водата.
— Прекрасно — казах радостно.
Следващото място, което ни бе показано, беше спалнята на милейди — истинска мечта в бяло и златно. Лакирани мебели с извити крачета, копринени тапети на цветя, кристални свещници по стените — луксът бе зашеметяващ. След като се съвзех от гледката на розовото копринено покривало на леглото с балдахин, погледът ми попадна върху масичката за гримиране, която почти не се виждаше от всичките флакончета, пудриери и ковчежета за бижута върху нея.
— Мили боже — рекох изумено. — Да не би мистър Скот да е набавил и това?
Мисис Фицджон се усмихна леко сковано, сякаш бях изрекла някоя глупава шега.
— О, не, разбира се, че не. Лейди Уинтърботъм го направи.
Тъкмо се питах коя, по дяволите, е тази, когато мисис Фицджон продължи:
— По поръчение на мистър Скот тя набави цялото обзавеждане и всички аксесоари както за вас, така и за негово благородие. — Икономката направи подканящ жест със свещника по посока на една странична врата. — Ако милейди желае да погледне в стаята за обличане…
Разбира се, че милейди желаеше — и едва успя да затвори увисналата си челюст, след като мисис Фицджон отвори вратата към дрешника, който би накарал цели тълпи от пристрастени към дрехите момичета от тази епоха да крещят от възторг. Рокли връз рокли висяха на закачалките, минимум две дузини. Повечето бяха бели или в нежни пастелни цветове. Имаше и няколко солидни рокли в невзрачно кафяво и тъмнозелено, но те изглеждаха по-спортни и бяха от по-здрава материя, вероятно предназначени за лов или езда. По време на първия ни престой в миналото на Лондон преди няколко дни, бях видяла няколко жени в Хайд Парк, яздещи в дамски седла, да носят такива дрехи. Останалите рокли в дрешника бяха от по-ефирна материя, основно муселин и батиста, и обсипани с всевъзможни украси. Отвсякъде се подаваха подгъви, ръкави и деколтета, украсени с бродерия, перли или дантела. Сигурно цели батальони от шивачки си бяха боли до кръв ръцете, докато създадат това великолепие. Също така видях най-малко четири манта, едно ментовозелено, едно слънчевожълто, едно светлосиньо и едно прасковено.