Себастиано стана от леглото и се отправи към вратата.
— Мисля, че са в някоя от стаите ни.
— Кое?
— Напътствията на Хосе. Трябва да ги потърсим.
— Почакай. Идвам с теб. — Надигнах се и го последвах в утринната стая в съседство.
Той отвори чекмеджето на писалището и претърси множеството малки отделения.
— Намери ли нещо? — попитах, докато ровех в един тесен скрин на стената.
Освен свещи и купчинка фини бели кърпички с избродиран монограм —Аот Ан — не открих нищо друго.
— Ръчно произведена хартия — отвърна Себастиано. — Пера за писане, мастило и попивателна за мастило. Както и печат с герба ни.
Продължихме с търсенето в господарската стая.
Себастиано се зае с бюрото, а аз прегледах шкафовете с книги.
— Тук няма нищо — рече той изнервено. — Само неща за писане и една камара журнали за ездитни коне и кораби, и френска мода за мъже. — Отвори едно странично чекмедже. — Аа, и една гарафа с доста скъпо изглеждащо шери, заедно с чаши.
— А пък аз намерих пълен комплект издания на енциклопедия „Британика“ — Благоговейно взех един от дебелите томове и прокарах пръсти по корицата. — Със златни букви. — След това с любопитство разгледах останалите книги в рафтовете отдолу и извадих една.
— Невероятно! Само погледни! — Развълнувана, вдигнах разтворената книга. — Това епърво издание! Излязло е тази година! Не мога да повярвам! — Пламенно притиснах романа към гърдите си, след което го вдигнах към носа си и вдишах миризмата на хартията. Струваше ми се, че усещам дори мириса на мастилото, с което този ценен екземпляр бе увековечен. Очите ми се напълниха със сълзи, когато си помислих каква борба е струвало на авторката романът да се появи на пазара. Колко години е трябвало да чака, докато накрая бъде издаден, и това въпреки незабравимо красивата си история!
— Кой е авторът? — попита Себастиано, който ни бе налял две чаши с шери и ме наблюдаваше с изпълнено с любов снизхождение. — Чакай, не ми казвай, нека позная. Джейн Остин.
Кимнах въодушевено.
— „Гордост и предразсъдъци“. Няма какво друго да е, нали? — Започнах да прелиствам страниците, изпълнена с еуфория.
Той се приближи, постави чашата с шери в ръката ми, обхвана брадичката ми и ме целуна нежно.
— Казвал ли съм ти, че си уникална?
Внимателно отпих от шерито.
— Това да не е завоалиран начин да ми кажеш, че съм откачалка, защото си падам повече по стари книги, отколкото по дрехи и обувки?
— Не, искам да кажа, че ми иде да те схрускам, когато се радваш на някоя книга. Почти нищо не може да засенчи тази гледка, честно.
— Все още не си ме видял с бельото, което се намира в гардеробната ми.
— Веднага можем да поправим този пропуск — предложи той веднага.
— Не забравяй, че тук сме брат и сестра и че в къщата със сигурност има очи и уши навсякъде.
— Семейство Фицджон обитават таванските помещения и ще слязат само ако позвъним — напомни ми Себастиано. — А и използват стълбите за персонала. — Той притисна устни към едно чувствително местенце под дясното ми ухо. — Мога да проверя какво мъжко бельо има в моя дрешник. И после да си спретнем модно шоу на светлината на свещите.
— Хм — казах разсеяно. — Погледни само! — продължих възмутено. — На титулната страница не е изписано дори името й, а само „От автора наРазум и чувства“! Това е първата публикувана книга на Джейн Остин, но „Гордост и предразсъдъци“ е написана преди нея. Но е отпечатана едва след като „Разум и чувства“ е станала популярна.
— Да, животът понякога е несправедлив, дори и към известните автори. Но така или иначе, мистър Дарси е видял бял свят и вече в продължение на двеста години разтапя женските сърца. — Себастиано отново ме целуна, този път по-настойчиво. — Какво ще кажеш за предложението ми?
Той бе преминал на италиански, което никога не ме оставяше равнодушна. Когато разговаряхме, често превключвахме без прекъсване от немски на английски или италиански, в зависимост от това, къде се намирахме. Но за нежните и страстни моменти просто италианският беше най-подходящ.
— Нали трябваше да потърсим указанията — напомних му, но не прозвучах убедително.
Всъщност имахголяможелание за модно шоу на светлината на свещи.
— Мисля, че току-що ги намерихме. — Себастиано изглеждаше изумен. Той се наведе и вдигна един сгънат лист хартия, който явно бе изпаднал от „Гордост и предразсъдъци“, докато така пламенно разлиствах книгата.
Той разгъна листа.
— Хосе те познава доста добре. Явно не е имал никакви съмнения, че веднага ще се нахвърлиш на книгата.