Лорд Касълторп бе висок и рус джентълмен, който приличаше на млад бог, току-що слязъл от екрана на някой холивудски филм. Онемяла, се взрях първо в забележителното му, загоряло от слънцето лице, но засрамено сведох поглед към безукорно седящия му жакет с изискана блестяща пейсли шарка. Като през цялото време се питах на кой ли филмов актьор ми напомня. Трябва да беше някой много известен, тъй като ми се струваше страшно познат.
Докато трескаво разсъждавах по въпроса, той пое задачата да представи себе си и братовчедка си с безукорна учтивост.
— Моля да ни извините, че се появяваме без предизвестие — рече лейди Уинтърботъм след това с кристален смях, от който върху бузите й се образуваха сладки трапчинки. — Още повече че камериерката, която искам да ви представя, ще пристигне от Дартфорд едва днес следобед. Но простотрябвашеда се запозная с вас още сега, така че принудих добрия стар Реджи да ме придружи.
Добрият стар Реджи също се засмя и аз установих, че зъбите му са точно толкова бели и перфектни, като тези на Себастиано. Продължавах да си блъскам главата, на кого ли ми приличаше.
— Недей така, Ифи — каза той весело. — И аз бях не по-малко любопитен от теб. Ако не ми беше предложила подходящ повод да се представя, сам щях да измисля такъв. — Огледа се наоколо с одобрение. — Имате много хубава къща, сър. Макар и да не може да се сравнява с великолепното ви имение в Лейчестършир. Наскоро имах път натам и успях да му хвърля един поглед. Останах с впечатлението, че възстановителните работи бързо напредват.
Имение? Притежавахмеимение? В допълнение към плантацията на Барбадос? Мили боже, наистина бяхме много богати. Погледнах към Себастиано възможно най-дискретно, но в случай че бе изненадан, не му пролича.
— Все още нямахме възможност да се занимаем и с този въпрос — отвърна той вяло и леко се поклони. — Извинете неучтивостта ми. Ще желаете ли да поръчам освежителни напитки?
Лейди Уинтърботъм поиска лимонада, лорд Касълторп нямаше нищо против едно шери. Аз самата не исках нищо, кафето все още бълбукаше в стомаха ми — в тази епоха наподобяваше нещо като ултрасилно еспресо. Следващият път щях да си поръчам към него и топло мляко и да си направя лате макиато.
Себастиано позвъни за мистър Фицджон и се разпореди за напитките, след което се настанихме в креслата и започнахме непринуден разговор, който се състоеше в подробно описание на лейди Ифигения как бе набавила всички дрехи. Тя най-детайлно изброи всички шивачи, моделиери, търговци на платове и шивачки на корсети, които бе потърсила за изработката на гардероба ми, а след това още половин дузина обущари и производители на чанти, докато накрая главата ми се замая от многото имена.
— Силно се надявам, всичко да отговаря на представите ви! — рече усърдно. — След като мистър Скот ми връчи списъка с размерите ви, осигурих само най-необходимото, както сигурно вече сте забелязали. Но трябва да знаете, че съм подбирала единствено неща, които бих поръчала и за себе си.
— Всичко е перфектно — отвърнах аз. — Благодаря ви за положените усилия!
За набавянето на мъжкото облекло тя на практика бе впрегнала братовчед си Реджиналд, на което лорд Касълторп отвърна със забележката, че разточителните покупки му бяха донесли определена слава.
— Оттогава ме смятат за самото олицетворение на думата конте — обясни той развеселено. — Дори наскоро Бю Бръмъл ме попита дали не съм решил да оспоря статута му наNonpareil[2].
Бях чувала за Бю Бръмъл, в тази епоха на типа му се носеше славата на главен гуру, що се отнася до мода, но какво се имаше предвид с товаNonpareil? Тъкмо се канех да си запиша думата в невидимия ми лист с бележки, когато осъзнах, че бе просто френска дума и означавашенесравним.
— Между другото, този зелен жакет ви стои превъзходно — рече лорд Касълторп на Себастиано. — Естествено, ушит е на Савил Роу. Аз самият си поръчах същия, но с един тон по-светъл.
Мистър Фицджон се появи с поднос и ни сервира питиетата, също така информира Себастиано, че е наредил на кочияша да чака пред къщата, докато негово благородие е готов да потегли.
— Мили боже, не искахме да възпрепятстваме деловите ви ангажименти! — възкликна лорд Касълторп.
— Те могат да почакат — побърза да го успокои Себастиано.
Ясно си личеше, че иска да събере информация, и както скоро се оказа, в това отношение нашите посетители бяха истинско находище. За да може незабелязано да подхване темата, Себастиано откровено сподели, че малко или много, в Лондон бяхме като чужденци и че нямаме представа какво се случва тук (разбира се, изрази се много по-изискано, използваше изрази катосмущаващо многообразиеинепривични порядки, инеобичайно обкръжение). Както винаги играеше ролята си чудесно. Всеки би видял в негово лице аристократичния, но за съжаление, що се отнася до висшето общество, неосведомен плантатор, идващ от другия край на света.