— Познаваме всички институции, места и хора единствено по име — обясни той, стараейки се да изпише съжаление върху лицето си. — А толкова силно копнеем да станем част от това общество, все пак нашите предци са родом от тук.
— О, цял Лондон знае, че сте прекарали целия си досегашен живот в тропиците на Западните Индии, на практика в пущинака и далеч от всякаква култура! — извика лейди Уинтърботъм. — А само колко ужасно трябва да е било онова корабокрушение! — Красивото й лице изобразяваше истинско съчувствие, съчетано с плам и решителност. — Именно затова сме тук, Реджи и аз! За да сме до вас и активно да ви подкрепим във всички обществени дейности!
Това с корабокрушението бе още една мистерия, която явно по-късно сами щяхме да проучим. Вероятно бе част от нашата история, за която очевидно далеч не знаехме всичко. Към момента обаче се задоволявахме с информацията, която между другото успявахме да изкопчим в процеса на разговора.
Освен всичко останало, научихме, че човек не можеше просто така да нахълта в някой клуб, все едно е някаква си кръчма, дори и тогава, когато притежава правилния пол. За целта бе нужна препоръката на някой член, тъй като един такъв клуб бе свещен кръг. Което, разбира се, в случая не беше проблем, в крайна сметка лорд Касълторп бе член във всички важни мъжки клубове и на практика познаваше всеки. Той дори се съгласи да отиде заедно със Себастиано в „Уайтс“ и да го въведе там. Себастиано ми хвърли кратък кос поглед, който казваше всичко: Небето ни изпрати добрия стар Реджи.
Същото важеше и за лейди Уинтърботъм. Тя ни разказа за няколко изискани заведения, до които и дамите имаха достъп, но списъкът бе доста кратък. Явно най-значимият бе известният клуб „Алмакс“, където всички с титли и влияние се срещаха, за да танцуват и клюкарстват. Но и там се влизаше само с покани, които се раздаваха от няколко дами със строг морал и на които човек трябваше да се подмазва. Лейди Уинтърботъм се познаваше с две от въпросните дами много добре и ми обеща, че в най-скоро време ще танцувам котильон в „Алмакс“.
Котильон. Нямаше нужда да включвам думата в невидимия ми списък, тъй като знаех, че това е танц. Но нямах абсолютно никаква представа как се танцува. Ифигения веднага обеща да ме научи на стъпките възможно най-бързо.
Като цяло, след като посетителите ни си отидоха, отношенията ни и с двамата бяха повече от добри. Най-малкото, защото, изглежда, бяхме нещо като роднини. Вторият брак на бабата по майчина линия на Ифигения бе с някой си лорд Фринтън, чийто зет бе братовчед на третия граф Фоскари, чийто най-малък брат навремето се бе преселил на островите в Западните Индии.
— От което следва, че това е бил вашият дядо — обясни Ифигения. — Но е възможно и да е бил прадядо ви, ще трябва да го проуча по-подробно.
Вследствие на което според Реджиналд, тъй като сме роднини, трябваше непременно да си говорим на малко име. Със Себастиано не възразихме, дори напротив, защото бе ясно като бял ден, че тепърва двамата щяха да са ни от голяма полза. Себастиано и Реджиналд се уговориха следобеда да посетят заедно клуб „Уайтс“, а по-късно Ифигения щеше да ми представи камериерката, след което да ме вземе за една обиколка с карета на Хайд Парк, защото по това време там се събираше цялото дамско висше общество.
— Мога да те запозная с най-важните представители натона— обеща тя. — Тук, в града, съвсем скоро ще се чувстваш напълно като у дома си.
С този дневен ред определено бяхме направили важна крачка напред — в това отношение бяхме на едно мнение със Себастиано, след като се сбогувахме с Ифигения и Реджиналд.
Но не бяхме единни, що се отнася до значението на думататон(към момента последната дума в списъка с непознатите думи). Според Себастиано бе синоним нагърбави аристократи, докато аз бях заотбрано общество.
Освен това Себастиано смяташе, че Реджиналд изглежда точно като куклата Младоженеца Кен, но според мен по-скоро приличаше на Крие Хемсуърт — все пак бях успяла да се сетя по някое време на разговора ни. На което Себастиано отвърна, че никога не е чувал това име, докато всеки знае кой е Кен Младоженеца, дори и малките деца. Но след това стана ясно, че самият той по случайност знае кой е Кен Младоженеца, и то само защото навремето братовчедка му притежавала такава кукла, на която Себастиано остригал косата, за да види дали ще порасне наново. После е трябвало от джобните си пари да купи нов Кен, а старият е можел да задържи.