— Татко! — чух го да вика от другия край на помещението. — Татко, къде си?
Закрих лице с дантеления ръкав на дрехата ми и се запрепъвах из преддверието, но при целия този дим почти нищо не се виждаше. След малко, сякаш от нищото, пред мен изникна Себастиано, в двете си ръце стискаше по една кофа с вода, които изля една след друга направо върху горящия килим. Пламъците изведнъж угаснаха. Слава богу! Бяхме успели!
Но явно бях сгрешила.
— Имаме нужда от още вода! — извика той. — Трябва да ми помогнеш в гасенето! На горния етаж!
И отново изчезна. Подхванах роклята си с две ръце и се затичах след него. Минах покрай мистър Търнър, който най-сетне бе открил баща си и го водеше към отворената входна врата, където и двамата се спряха, жадно вдишвайки чистия въздух.
— Кое е това русо момиче? — поиска да узнае възрастният мъж. — И защо тича из къщата ни? Да не би да е някоя твоя нова позната?
— Не бива да влизате вътре, особено да се качвате на горния етаж! — казах, едва поемайки си дъх. — Защото там също има пожар!
— Наистина, какво мило създание! — чух да казва старецът. — Но изглежда, бърза за някъде.
Каруцата се появи, трополейки, иззад ъгъла. Себастиано спря коня точно пред къщата и скочи от капрата. Хосе стоеше до една от каците и пълнеше кофи с вода. Връчи две на Себастиано, а трета подаде на мен. Слабото му сбръчкано лице беше безизразно, също като единственото му око, с което следеше случващото се. Другото, както винаги, бе скрито под черна превръзка, която му придаваше вид на стар, но все още готов за бой пират.
Себастиано се затича с двете пълни догоре кофи към къщата и аз го последвах с моята, която преливаше, но значително по-бавно. Това бе един от онези моменти, в които трябваше да призная, че когато ставаше дума за нещо подобно, бях едва наполовина толкова ефективна, колкото бе той. Себастиано можеше да носи две пълни ведра с вода, докато аз само едно. И освен това изкачи стълбите на бегом двойно по-бързо от мен. Разбира се, донякъде това се дължеше на факта, че аз постоянно се препъвах в подгъва на роклята ми. Макар че дрехата ми изглеждаше страхотно, най-вече красивата дантела на ръкавите и деколтето, за рискована пожарогасителна операция определено бе прекалено дълга.
Запъхтяна, стигнах горния етаж, където понесох кофата през застлан с персийски килим коридор, докато ненадейно не бях изпреварена от мистър Търнър, който също се бе снабдил с две пълни ведра от Хосе. От една от стаите в края на коридора излизаха кълба дим. Художникът се втурна в стаята, препъвайки се, и аз го последвах без никакво колебание, въпреки че едва си поемах въздух.
В изпълнената с пушек стая смътно различих силуетите на Себастиано и мистър Търнър, а между тях — трептящите пламъци. Изведнъж се чу съскане: художникът бе излял водата със замах, след което Себастиано взе ведрото от ръката ми и последва примера му, а после се втурна към прозореца и го отвори със замах.
— Успяхме! — извика той достатъчно силно, че долу на улицата Хосе да го чуе.
Пожарът бе потушен.
— Ела тук! — заповяда ми Себастиано. — На чист въздух. Недей да вдишваш дима, чуваш ли!
Кимнах, кашляйки, и залитайки, се отправих към него, за да си поема дълбоко въздух. В стаята беше тъмно, като се изключи отблясъкът на една улична лампа, която се намираше недалеч от къщата.
— Мили боже! — кашляйки, рече мистър Търнър, докато се присъединяваше към нас и жадно поглъщаше мекия нощен въздух. Посочи останките на едно голямо легло с балдахин, което само допреди малко бе обхванато от пламъци и от което все още се издигаха тънки струйки дим. — Баща ми можеше да умре! — Гласът му трепереше от ужас. — Това е неговата стая! — Изглежда, едва успяваше да осмисли случилото се, а после с бързи стъпки напусна стаята. — О, госпожо Такъри, вие сте будна! — чух го да казва в коридора. — Няма повод за притеснение, пожарът е изгасен, имахме смели помагачи. Но трябва да се погрижите за баща ми. Той сигурно е напълно съсипан.
Една жена — вероятно икономката — му отговори с развълнуван глас, но не можах да разбера какво казва, тъй като двамата се отдалечиха.
Себастиано постави ръка върху рамото ми и ме погледна настойчиво.
— Всичко наред ли е?
Кимнах безмълвно. В момента все още бях под въздействието на адреналина, но след няколко минути вероятно щях да изпадна в истеричен рев. Както и при някои предишни пазителски мисии, имах чувството, че напълно се бях провалила. При това този път бях направила всичко както трябва! Е, почти. Макар че бях замъкнала тъпата кофа горе, някак си бях забравила да изсипя водата в огъня. И Себастиано трябваше да го стори вместо мен. А и преди мисията трябваше да си дам повече труд с косата си. Плитката ми, преди малко все още прилично сплетена, се бе разпаднала на непокорни кичури, които ужасно воняха на пушек, както и всичко останало по мен. Но изглежда, това не притесняваше Себастиано. Той се наведе и ме целуна нежно.