— Честно, къщата е мегалуксозна — прошепнах му, когато приключихме с разглеждането.
Което ще рече, исках да му прошепна, но произнесохКъщата е изключително елегантна, което означаваше, че някой ни чуваше. Обърнах се и действително, само на няколко крачки от нас мисис Фицджон стоеше в коридора подобно на статуя в сивата си рокля, забила поглед в също така сивите си обувки.
— Яденето е сервирано — рече тя вежливо.
По време на обяда, който от практични съображения беше в стаята за закуска, се чувствах малко неудобно, защото около нас непрестанно имаше хора, които ни обслужваха, и то не само прислужницата Джейни от днес сутринта, а и мистър и мисис Фицджон, и едно момче в ливрея, който ни бе представен като Седрик,един от прислужниците. Което вероятно означаваше, че от неговия вид има още.
Както зад моя, така и зад стола на Себастиано винаги стоеше някой в готовност и при най-малкия знак да скочи, за да сложи допълнително или да допълни чаша. За пиене си бяхме поръчали лимонада, с което вероятно сме изглеждали като екзотични птици, защото не бяхме избрали вино. Но тъй като и без това официално бяхме родени в другия край на света, това едва ли имаше особено значение. Със същото извинение можехме да проявим и известен каприз по отношение на яденето, тъй като онова, което бе сервирано, не бе особено стандартно. Имаше агнешко месо с ментов сос, печени аспержи, задушена треска, пържен дроб и ростбийф с трудно определима, малко мазна гарнитура, за която по-късно разбрах, че е йоркширски пудинг. Опитах от всичко по малко, след което се спрях на ростбийфа. Към него оставих Джейни да ми сипе допълнително от зеления грах. За десерт имаше множество видове сладкиши и кремове от сметана и яйца — от всичко бе сервирано в прекалено големи количества и едва успяхме да ги пробваме. Тъкмо се канех да кажа нещо от сорта на: „Следващия път ще ми е достатъчно едно яйце на очи с печени картофи, а мога да мина и без десерт“, но реших да си замълча, защото ми хрумна, че персоналът също трябваше да яде, а те сигурно щяха да се зарадват повече на меню с множество блюда, отколкото на яйца на очи. Джейни изглеждаше така, сякаш спешно имаше нужда от някоя и друга солидна порция, тъй като бе прекалено слаба, а Седрик, който едва ли бе много по-голям от нея, все още бе в процес на растеж, а момчетата в тази възраст имаха нужда от храна в големи количества.
Безгрижно погледнах към двамата.
— Наистина остана страшно много. Надявам се, че ще успеете да си го претоплите.
Двамата размениха неразбиращи погледи. Мистър Фицджон се прокашля.
— Прислугата се храни в кухнята, където се сервира само обикновена храна.
— Имате предвид, че всичко тук… — посочих сребърните купи и все още почти пълните плата — …е само за нас?
— Е, готвачката, както и мисис Фицджон и моя милост ще се нахраним с остатъците. Но за по-нисшия персонал се приготвя друго ядене.
И ако това не е върхът на дискриминацията!
— Какво ще получат за ядене Седрик и Джейни днес? — поисках да узная.
— Двамата вече ядоха.
— Какво?
Седрик и Джейни гледаха засрамено към пода.
— Отговорете на въпроса на нейно благородие — подкани ги мистър Фицджон.
— Картофена супа, милейди — чу се срамежливото прошепване на Джейни.
— Само картофена супа?
— Всеки от нас получи и по едно парче хляб към нея — допълни Седерик, изчервявайки се.
Себастиано ме ритна предупредително под масата, но аз вече не можех да се спра.
— От този момент нататък искам всички в къщата да ядат същото като нас. Аз съм срещу експлоатацията на работното място. — А после дръзко добавих: — Освен това искам Джейни и Седрик да работят не повече от осем часа на ден. Най-много.
Мистър Фицджон прие това нареждане, кимайки вежливо с безизразно изражение на лицето, докато Седрик и Джейни ме зяпаха с отворена уста и дори докато раздигаха масата, изглеждаха така, сякаш току-що бяха преживели нещо изключително абсурдно.
— Бих искала още една чаша кафе, ако не ви затруднява — обърнах се към мистър Фицджон. — Както и топло мляко.
— Разбира се, милейди. — С кратък поклон той напусна помещението.
Джейни и Седрик тъкмо се канеха да го последват с мръсните чинии, но аз ги спрях.