— Ранена ли си? — попита настойчиво.
Разтърках рамото си. Малко понаболяваше, но материята на мантото ми бе издържала. — Само леко натъртване. А ти?
— Всичко е наред. Само възелът на вратовръзката ми се е развалил. Мийкс ще е неутешим. — Той извади един камък от колосаната си яка.
Все още се намирахме в черквата, но надлъж и нашир нямаше и следа от Хосе. Там, където бе стоял допреди малко, зееше дълбока дупка в земята, сякаш някой с гигантски чук бе разбил плочите на пода. Раздробените камъни лежаха разхвърляни наоколо в радиус от няколко метра. От обгорелия и потъмнял подпочвен пласт се издигаха струйки черен дим. Като изключим това, всичко останало изглеждаше, както преди малко: восъчните свещи, които горяха от двете страни на строго гледащия Исус, изсъхналият букет на стълбите, петната от восък върху олтара, церемониалните одежди върху ниското столче. Единствената промяна бе дупката в пода.
— Какво се случи? — Объркана, погледнах към Себастиано. — Дали порталът не се е затворил, защото някой ни е наблюдавал? — Припряно се огледах на всички посоки.
— Не, това не би предизвикало щети. В такъв случай просто нищо не се случва. Освен това Хосе щеше да е все още тук. — Той ритна една от търкалящите се наоколо отломки. — Не ме питай защо тръгна без нас, тъй като нямам и бегла представа.
— Случвало ли ти се е подобно нещо?
Себастиано поклати мрачно глава.
Отвън някой силно чукаше по вратата. Себастиано отиде да отвори. Беше Джери, който бе чул трясъка и сега уплашено ни зяпаше.
— Какво се случи?
Зад него се показа Моли Фландърс. Явно Джери не бе успял да се отърве от нея, защото тя надничаше любопитно над рамото му.
— Това преди малко прозвуча като ужасно силно амин — рече тя разговорливо. — Или по-скоро като заряд с динамит.
— Джери, моля те, изчакай ни за малко отвън — помоли Себастиано. — Още не сме приключили тук.
— Да, но…
Себастиано затвори вратата под носа му, преди да е успял да изрази протеста си с думи.
— Какво смяташ да правиш? — попитах.
— Да чакам. Възможно е Хосе да се върне всеки момент.
Изтупахме прахта от дрехите си и се настанихме върху една от пейките в черквата. Стараехме се да игнорираме обвинителния втренчен поглед на дървения Исус и да не зяпаме към дупката в пода до колоната.
Себастиано ме обгърна с ръка и заедно седяхме, провесили носове.
Около пет минути нищо не се случи. И тогава изведнъж вратата към сакристията се отвори рязко и един духовник изскочи от там, гледайки ни подозрително. Когато видя разрушения под, веднага започна да нарежда и с цената на големи усилия Себастиано успя да го склони да не вика органите на реда. Духовникът мрънкаше как от самото начало не е имал вяра на този едноок подлец.
— Изобщо не биваше да приемам парите му, защото ми беше ясно, че ще използва черквата за тъмни и противоестествени цели.
С което беше доста близо до истината, но Себастиано успя да уталожи гнева на мъжа с подходящо средство. Един фишек с монети смени притежателя си.
— Това би трябвало да стигне за нов под — рече той. — С остатъка можете да ремонтирате покрива. Или да поръчате нова фигура на Исус.
Духовникът възмутено отбеляза, че дървеният Спасител е дело на неговия брат, който бе истински майстор на дърворезбата, но в същото време със светкавична бързина преброи парите, след което благоволи да ни пусне да си вървим.
Когато излязохме от черквата, горкият Джери все още бе обсаден от Моли Фландърс.
— Дадох на женището тук една гвинея — оплака се той. — Но тя не иска да се махне.
— Но ти ми даде парите за компанията ми — отвърна Моли спокойно. — Обикновено такава е сделката, която сключвам с нуждаещите се от любов господа.
— Аз не съм нуждаещ се от любов.
— Ама разбира се, че си. Всички млади джентълмени на твоята възраст са, само че не се правят на толкова срамежливи като теб.
Тя се усмихна на коняря Джако, който стоеше върху задното стъпало на каретата и се хилеше беззъбо.
— Дори онзи престарял тип там може да оцени прелестите на една красива дама, нали?
Джако намигна одобрително.
Себастиано ми помогна да се кача в каретата.
— Предлагам да продължите разговора си някой друг път. Трябва да тръгваме.
Джери се покачи с облекчение върху капрата.
— Обратно към Гросвенър Скуеър ли, милорд?
— Не, Джери, първо ще се отбием при дядо ти. — Себастиано се качи при мен в каретата и затвори вратичката. По време на пътуването тихичко обсъждахме какво да правим, но тъй като нямахме никаква представа какво точно се бе случило, не ни хрумваше и блестяща идея какви мерки да предприемем. Затова решихме на първо време просто да продължим с това, което вече бяхме планирали според указанията в бележката на Хосе. Освен ако мистър Скот нямаше по-добър план.