Възрастният книжар отново ни покани в задната стаичка, за да можем да поговорим необезпокоявани. След като Себастиано му разказа какво се бе случило, той доби много сериозно изражение.
— Мистър Маринеро изрази притеснението си от факта, че нещо подобно може да се случи, но той се надяваше, че порталът в църквата ще бъде пощаден, тъй като е малък и незначителен, и почти безизвестен.
— Пощаден от какво? — попита Себастиано.
— От унищожение. Това не е първият портал, разрушен по време на ползването му. Мистър Маринеро спомена, че през последните дни много от тях ги е сполетяла тази съдба.
От уплах за малко да изпусна малкия Сизифус, който бях гушнала, защото изглеждаше толкова самотен. Неговите братчета и сестричета бяха изчезнали, явно междувременно им бяха намерили нов дом.
— А каза ли още нещо? — поиска да узнае Себастиано.
Можех да видя, че под загорелия си тен е пребледнял.
— Че има още някой и друг коз и ако по време на преминаването нещо се обърка, ще направи всичко по силите си да се върне през някой друг портал, ако изобщо в Англия остане някой цял.
— Ако остане някой цял? — повторих потресена. — Ами главният портал на Трафалгар Скуеър?
Мистър Скот поклати угрижено глава.
Джери, който до този момент бе слушал мълчаливо, рече изумено:
— Значи, на това се дължи голямата дупка, която тази сутрин бе открита насред площада? Някои хора предположиха, че посред нощ там трябва да е ударила гръмотевица, но пък нямаше никаква буря. Според други някой е обстрелвал площада с оръдие, но тогава трябваше да се открие и гюлето. А такова липсваше.
— Мистър Маринеро спомена ли кой е отговорен за унищожаването на порталите? — продължаваше да разпитва Себастиано.
— Вражески сили — отвърна мистър Скот. — Той каза, че не е очаквал подобно нещо, тъй като участва някой, за когото не е предполагал. Той каза, че може да се стигне до най-лошото.
Шокирана, затаих дъх, а Сизифус тихо изскимтя. Явно в страха си го бях притиснала малко по-силно към мен. Внимателно го поставих обратно в кучешката кошница, но той веднага излезе от нея и се запрепъва около глезените ми.
— Той даде ли по-подробни обяснения? — попита Себастиано.
— Не. Но остави нещо за вас.
Дървеният крак на мистър Скот почукваше по пода, докато куцукаше към един от рафтовете, откъдето взе тежка, подвързана с кожа книга. Той я подаде на Себастиано, който объркано се взираше в златните букви върху подвързията.
— Сборник с пиеси от Шекспир?
— Маркирал е нещо вътре.
Себастиано започна да прелиства и накрая се спря.
— Тук нещо е подчертано. Дори с две черти. Още в началото на пролога на „Хенри V“. — Той бавно започна да чете. — .а за сцена — държава цяла; и князе на нея да изпълняват бляскавите роли пред публика от истински крале!“[7].
— Какво означава това? — попита Джери.
— Ако знаех, щях да се чувствам по-добре — отвърна Себастиано. Той запрелиства още малко, но не намери веднага други подчертани места. — Вкъщи ще продължим да търсим — каза накрая. — Ако позволите, ще взема книгата с нас.
— Разбира се. — Мистър Скот ни придружи до вратата. — Не се колебайте да ме потърсите, ако имате някакви въпроси.
Джери вдигна Сизифус, който щапукаше след мен.
— Хей, къде си мислиш, че отиваш? — Усмивка озари осеяното му с лунички лице. — Мисля, че той се е влюбил във вас, милейди.
За доказателство Сизифус изскимтя леко. Стана ми много мъчно, когато го погледнах в големите му кучешки очи, но Себастиано ме хвана за ръката и ме издърпа от книжарницата.
— Вече ти казах, дори не си го и помисляй.
Джери връчи кутрето на дядо си и ни последва до каретата.
По време на пътуването до Гросвенър Скуеър търсехме и за други указания в дебелия том с Шекспирови творби, но не намерихме. Върнахме се точно навреме — нашият нов братовчед, лорд Реджиналд Касълторп наричан още Младоженеца Кен, стоеше пред къщата и ни помаха радостно.
— Тъкмо се канех да си ходя! — Той любезно ми се поклони. — Братовчедке, Ан. — След което изгледа Себастиано с високо повдигнати вежди. — Мили боже! Шалчето ти е в пълен безпорядък. А да не би това на рамото ти да е прах? — Той сбърчи чело. — Боя се, че не може да отидеш така в „Уайтс“. Първо ще трябва да се оправиш.
— Никакъв проблем, ще се преоблека. Заповядай вътре, икономът ще ти сервира нещо за пиене в библиотеката.
— С удоволствие. — Реджиналд посочи дебелия Шекспиров том. — Интересуваш се от театър?
— О, да, обожавам го — потвърди Себастиано.