— Но се страхувам, че нямам време да го споделя с вас — продължи Себастиано със съжаление в гласа.
После ме хвана за ръката и ме съпроводи до вратата, сякаш съм спешен случай за „Бърза помощ“. — Сестра ми е напълно изтощена от случилото се. Спешно се нуждае от почивка. Сам виждате колко зле се чувства. Димът е засегнал дробовете й.
Е, добре,таковаобяснение може би също бих могла да измисля. Преодолях изумлението си и бързо се разкашлях, за да подчертая трагичното състояние на дробовете ми.
— За съжаление, моят брат има право — промълвих с подобаващо пресипнал глас, като дори не беше нужно да се преструвам.
Усещах гърлото си разранено, а очите ми направо пареха. И както току-що установих, ми беше малко лошо. Явно действително бях вдишала прекалено много дим. А това, че се нуждаех от почивка, бе дори меко казано, тъй като изведнъж се почувствах толкова изтощена, като след двойна тренировка при господин Шинделмайер. Въпреки че преди две години бях приключила с училището (и за мое щастие, за всички времена, с часовете по физическо при господин Шинделмайер), в момента всички мускули ме боляха като едно време.
— Наистина бих искала да си почина малко — рекох.
— Но разбира се — съгласи се мистър Търнър изплашено. — Ако… Да ви… — Безпомощно махна с ръка. — Да ви донеса чаша вода? — предложи той.
— Не е необходимо, благодаря — отвърна Себастиано. — Просто ни повярвайте, че ви желаем само доброто, дори и обстоятелствата да ви се струват малко странни.
— Вярвам ви! — Отговорът на художника бе спонтанен, но ясно личеше, че не е доволен от това, как бе протекъл разговорът. Изглеждаше като една голяма въпросителна.
Себастиано ме поведе надолу по стъпалата и се зарадвах, че мога да се облегна на ръката му.
Навсякъде миришеше силно на пушек, но мисис Такъри, решителна личност с наподобяваща огромна палатка нощна роба, бе разтворила широко всички врати и прозорци и бе извлякла отвън на тротоара овъглените останки от завесата и килима. Освен това бе наметнала бащата на мистър Търнър с халат и бе надянала на главата му смачкана нощна шапчица. Сега той се бе настанил в стол с облегалка в преддверието и изглеждаше малко отнесен, докато през това време мисис Такъри замиташе с енергични движения саждите.
— Ето го отново и русото момиче — рече той, когато Себастиано ме поведе покрай него. — А този млад мъж също го видях преди малко. Не е ли той подпалвачът? — Размишлявайки, възрастният човек се взря в пантофите си, сякаш те знаеха отговора. — Хм, мисля, че не се случи точно така. Стана ми топло, защото леглото ми гореше, и изведнъж той се появи в стаята ми, издърпа ме навън и ме свали долу. А после и тук се разгоря. Много, много странно. Почти толкова странно, колкото и виденията ти, Уил. Трябва да нарисуваш картина за това. Или вече си направил такава? Нямаше ли видение и за този пожар? И за русото момиче? О, между другото, аз също сънувах нещо. Беше много цветно. За индийския слон. Нали си спомняш, онзи в менажерията в Екситър Чейндж[1]. За съжаление, забравих името му. — Той замълча и потъна в дълбок размисъл, който след няколко секунди премина в тихо похъркване.
Мистър Търнър се прокашля и се накани да направи коментар, вероятно за да обясни обърканите думи на баща си, но Себастиано не му даде възможност за това.
— Сбогом, мистър Търнър.
— Но моля ви, преди да тръгнете, поне ми съобщете адреса си! Имам желание да ви се отблагодаря за помощта!
С най-голямо удоволствие бих му предложила просто да ни даде една от картините си — една съвсем мъничка щеше да ми е достатъчна! — но Себастиано сякаш се досети, затова ме изпревари с отговора си.
— Това, че сте невредим, е достатъчна отплата за нас. Нямаме адрес в Лондон, защото сме само на посещение в града.
— Ние сме обикновени пътници — додадох аз.
Ако трябва да сме точни, казахтуристи, но междугалактическият преводач бе променил думата. Разбира се,междугалактически преводачне беше официалното название. Просто аз го наричах така, защото все още не бях открила как е истинското му название. Но затова пък отлично знаех как функционираше: точно като вграден преводач. Той превръщаше всичко, което казвахме, в подходящия за съответната епоха местен език. Можех жизнерадостно да си бъбря на немски, а Себастиано на италиански — за хората, с които разговаряхме в момента, звучеше като перфектен английски. Съвременните думи се напасваха според обстоятелствата и историческата обстановка —туристите се превръщаха в пътници, колите в каруци,асутиените в корсети.
1
Сграда в Лондон, в която от 1773 г. до разрушаването й през 1829 г. са били изложени на показ диви животни в клетки. — Б. пр.