Много ми се искаше да направя нещо, за да се отърве най-сетне от тази нейна страхова невроза, но в момента не ми хрумваше подходящата мярка. Но като изключим това, нямах никакво време. Вероятно Джери вече ме чакаше долу. Освен това трябваше да направя така, че Себастиано да не се чуди на отсъствието ми.
Разбира се, щеше да разбере, че ме няма, но колкото по-късно станеше това, толкова по-добре. В идеалния случай щеше да се усети чак утре, но тогава ще осъзнае, че е безсмислено да тръгне след мен — докато ме настигне, вече щях да съм обратно на път за вкъщи. Той щеше да разбере, че най-доброто за него ще е да остане в леглото и да се щади.
Нетърпеливо закрачих из коридора, докато Мийкс се появи.
— О, мистър Мийкс, колко хубаво, че случайно ви срещнах. Как се чувства негово благородие? Още ли е във ваната?
Мийкс на секундата надяна своето само-не-и-от-ново изражение. Явно бе решил, че пак се каня за кой ли път да обезпокоя Себастиано, защото ми съобщи високомерно, че господарят на къщата възнамерява да подремне, тъй като къпането е било много изтощително.
— Негово благородие не бива да бъде безпокоен известно време — допълни надменно.
— Още по-добре — промълвих разсеяно.
— Моля?
— О, искам да кажа, че той е много по-добре — обясних бързо. — Във всеки случай по-добре от вчера, когато не можеше да се къпе, защото ръката толкова го болеше.
А още по-добре беше, че Себастиано смяташе да спи. Така можех да изчезна, без той да забележи.
— В случай че негово благородие пита за мен, имам среща на по чаша чай в ситито. А довечера съм на опера и ще се прибера късно.
— Ще предам на негово благородие, в случай че прояви желание за компанията на милейди — отвърна Мийкс с превзет глас.
Тъпанар. Наистина не можех да разбера какво намираше Бриджет в този тип. Добре де, не изглеждаше зле, ако изключим надутото му държане и мустаците, които изобщо не подлежаха на коментар — стърчащи нависоко, засукани и фиксирани с помада грозотии. Но в тази епоха хората си падаха по това. Зъбите му също правеха добро впечатление, бели и поддържани. Освен това имаше красиви ръце с прилично изрязани нокти и елегантни пръсти, които с прецизна точност откриваха и най-малкото мъхче от копринените панталони на Себастиано и го отстраняваха.
Мийкс забеляза, че се взирам в ръцете му, и самият той ги разгледа, объркан за момент, след което ги скри зад гърба си.
— Мога ли с още нещо да помогна на милейди?
— О, не, всичко е наред. Трябва да тръгвам. — Зарязах го насред коридора и се отправих към стълбите. Когато се обърнах за миг, видях, че гледаше след мен, сбърчил чело.
Облекчението ми, че толкова елегантно бях разрешила най-големите си проблеми точно преди отпътуването, бързо се изпари, защото Джери така и не се появи. Почаках известно време пред къщата, после отново влязох вътре и погледнах стенния часовник в антрето. Беше два и петнайсет. Джери трябваше да докара каретата пред къщата точно в два часа.
— Мога ли да ви помогна с нещо, милейди? — Като безшумна сянка на сиви и бели райета, мистър Фицджон стоеше любезно отстрани и ме гледаше въпросително.
Стиснах здраво с две ръце дръжките на малката ми пътна чанта. По необяснима причина изпитах потребността да му се доверя и да му обясня защо искам да отида в Еймсбъри, но разбира се, това изобщо не го засягаше.
— Джери трябваше да ме вземе в два часа — информирах го. — Бихте ли изпратили Седрик да провери къде се губи Джери?
— Разбира се.
След това се наложи да почакам още десет минути, когато плувналият в пот от бързото тичане Седрик се върна и останал без дъх, се поклони пред мен.
— Джери го няма.
— Как така?
— Ами няма го. Джако каза, че Джери е изчезнал.
— Но той не може да изчезне просто така.
— Така каза Джако.
— Каквоточноказа Джако? — намеси се мистър Фицджон със строг тон.
Седрик отново се поклони.
— Сър, той каза, че едно момче е предало съобщение на Джери, вследствие на което той е тръгнал, без да каже и дума, и повече не се е върнал.
— Сигурно съобщението е било важно — прецени мистър Фицджон. — Не е характерно за Джери просто така да изоставя задълженията си, без да предупреди никого.
Аз също смятах така и през главата ми минаха най-дивите предположения.