Възмутено изпънах рамене.
— Аз съм му сестра!
— А аз съм добра приятелка, която му желае най-доброто. — Тя се усмихна тъжно. — Знаеш ли, Ан, след всичко, което бедният ти брат преживя, може спешно да се нуждае и от най-малкото ободряване. Онази жена, която е обичал на Карибите, нея я няма. А и е много под неговото ниво. Бъдещето му е тук, в Лондон, в града на неговите предци и в обкръжението на обществото, на което принадлежи заради положението си. Говори добре за него, че толкова дълго й е бил верен, но с времето ще осъзнае, че животът му е пред него. Живот, изпълнен с щастие.
Беше кристално ясно накъде водеше всичко това. Ифи планираше наново да стартира плановете си за женитба. Беше изключително глупаво от моя страна да реша, че е способна да осъзнае грешката си. Ифигения Уинтърботъм не се предаваше толкова лесно, дори напротив, за нея бе измислен девизът: аз искам.
Тя ми се усмихна слънчево.
— Може би трябва да помолим Мийкс да ме отведе горе в господарската стая. Бих искала лично да предам пралините на Себастиан.
Търпението ми се изчерпа. Просто вече нямах сили.
— Ифи, това между теб и Себастиан… наистина няма да се получи. Той не е благоразположен към жените. — Всъщност казахгей, но явно преводачът добре го беше превел, защото Ифи веднага ме разбра.
Тя отвори уста и направи два опита да проговори, докато успее да каже нещо.
— Това не е вярно! — прошепна потресено.
— Напротив.
— Докажи го!
Тъкмо се канех да съчиня една мъжка любовна история от рода на „Планината Броубек“, но тъкмо навреме ми хрумна, че в тази епоха да си гей, не се приемаше за редно. Дори биваше наказвано. Затова казах строго:
— Явно забравяш, че това е забранено. Затова няма какво да доказвам. Още от ранна младост на бедния ми брат не му остава друго, освен да потиска наклонностите си и да ги крие.
— Да ги потиска… — повтори Ифи, заеквайки и явно шокирана.
— Точно така — продължих, без да ми пука. — Винаги щом някоя жена прояви интерес към него, той се чувства ужасно. Въпреки това се преструва и понякога изглежда така, сякаш му харесва. — Твърдо отвърнах на погледа й. — Нали не смяташ сериозно да се омъжиш за мъж, който намира камериера си за по-атрактивен от теб? Това бе просто пример — бързо добавих, преди да си е направила погрешно заключение. Любезно, но категорично взех кутийката с пралините от ръцете й. — Аз ще му ги предам и ще го поздравя от твое име.
Преди да е успяла да възрази, я хванах под ръка, изведох я от салона и я придружих до входната врата. Тя бе толкова стъписана, че не пророни и дума, като изключим едно измърмореноAdieu[15]за довиждане.
Съвестта ми се обади, когато видях колко объркано гледаше, докато вървеше към каретата си, но се успокоих с това, че всички тези безсрамни лъжи, които бях изрекла днес, са за добро. В крайна сметка имах мисия за изпълняване и трябваше да спася света. Затова малко послъгване не биваше да ме плаши. Освен това Себастианодействителнотрябваше да си почива. Не можех да допусна Ифи да застраши оздравяването му с нови опити за сближаване.
Е, добре де, пралините можех да му дам. Със сигурност бяха вкусни. От любопитство отворих кутийката. Наистина изглеждаха апетитни. Може би първо аз самата…
— Милейди.
Обърнах се рязко с чувство за вина. Фицджон се беше приближил с характерния за него безшумен маниер и стоеше зад мен. Прокашля се.
— Ако милейди ми позволи да задам един въпрос… Джери появи ли се?
— Не, за съжаление, не е — отвърнах потиснато. — И все още нямам представа как ще стигна до Еймсбъри. Джордж… Искам да кажа граф Клевли предложи да ме закара до там, но не съм сигурна дали мога да приема предложението му.
— Това действително би било много непристойно — съгласи се Фицджон. — Едно пътуване до провинцията на неомъжена млада дама, придружавана от мъж, който не е неин роднина, нито пък прислужник, ще разруши репутацията на въпросната дама завинаги.
Мили боже! Изобщо не бях помислила за това. Разбира се, че Фицджон имаше право. Хората щяха да започнат да клюкарстват и за нула време щях да изпадна от обществото. Накрая това дори щеше да ми струва поканата за партито на принц-регента — а с това и най-важният ни контакт, тъй като около този тип и неговото добруване се въртеше всичко.
Колко добре, че имах Фицджон за иконом. Той ме предпази от огромна грешка. С което решението на проблема ми още повече се отдалечи.
— Ако милейди ми позволи едно предложение, аз самият познавам пътя до Еймсбъри много добре. Съвсем наблизо живее една моя стара леля, която често посещавам. Освен това са ми казвали, че съм съвсем приличен кочияш. И тъй като съм ваш иконом, в случай че ви придружа, доброто ви име няма да пострада.