Изумена, премислих плюсовете и минусите на предложението, но това продължи около половин секунда. Какво гениално решение! Така с един удар бе решена цялата организация. Дори не трябваше да се притеснявам как ще се отърва от Смит и Уест, тъй като щях да пътувам под закрилата на моя иконом. По-добре не можеше да се нареди!
— Вие сте моето спасение, мистър Фицджон! Завиждам сама на себе си, че имам такъв чудесен иконом!
На този въодушевен коментар икономът реагира със свойствената за него невъзмутимост. Само едно съвсем леко потрепване на дясното ъгълче на устата му намекваше за това, че похвалата ми не го е оставила равнодушен. Донякъде очаквах да ме попита какво, по дяволите, ще търся в Еймсбъри и защо точно утре вечер трябва да съм там, но неговата професионална дискретност го възпираше да ме бомбардира с любопитството си. Просто се осведоми дали желая съпругата му да подготви необходимите провизии и няколко топли тухли за пътуването. Естествено, азмногожелаех.
С това въпросът беше решен. Фицджон щеше да ме откара до Еймсбъри и още в първите мигове на пълнолунието щях да стоя в каменния кръг на Стоунхендж. И да сторя онова, което съдбата ми бе отредила.
Някак си успях да запазя плановете си в тайна от Себастиано. Честно казано, това не беше особено трудно, защото вечерта преди отпътуването ми прекарах само няколко минути при него, колкото да му пожелая лека нощ. Той бе взел малко лауданум против болката и вече се бе отнесъл, когато влязох при него в стаята.
Лежеше в леглото, измит и сресан, и въпреки умората си много атрактивен в чистата бяла пижама, с която Мийкс го бе облякъл. Когато осъзнах с каква жар камериерът по цял ден се суетеше около Себастиано, за миг ми хрумна подозрението, че Мийкс влагаше в работата си много повече от чист професионализъм. Но що се отнасяше до това, наистина не трябваше да се притеснявам. Себастиано бе стопроцентово и абсолютно имунизиран срещу мъжки аванси, затова изобщо не ми пречеше, че неговият камериер го боготвореше повече от нормалното. Като изключим факта, че всеки път когато исках да остана за пет минути насаме със Себастиано, Мийкс се държеше като истински гадняр.
— Приятни сънища — казах тихо, докато го галех по косата, и така развалих перфектната му прическа в стил „Брут“ Целунах го нежно и самата аз отидох да си легна, въпреки че още нямаше осем часът. Оставаха ми само няколко часа сън, тъй като според Фицджон бе по-добре да потеглим преди изгрев-слънце, защото в противен случай имаше опасност да налетим на графа. Сънят ми бе неспокоен и навестяван от кошмари. Когато станах към четири часа сутринта и набързо облякох удобни, топли дрехи, се чувствах разбита и недоспала.
В антрето стоеше мисис Фицджон с кошница с провизии, топли одеяла и чанта със затоплени тухли. Докато мистър Фицджон товареше всичко това с помощта на Джако в каретата, набързо изпих на крак чаша горещ шоколад.
— Най-добре е да поспите още малко — посъветва ме мистър Фицджон, когато най-накрая се качих в каретата, прозявайки се. — Погрижих се да има достатъчно количество меки възглавници.
В следващия момент сама успях да се убедя в това. С благодарност се отпуснах в мекия тапициран ъгъл на пейката и поставих крака върху топлите тухли на пода на каретата.
— Изобщо не знам с какво съм ви заслужила, мистър Фицджон.
— Е, в крайна сметка всеки господар има подчинените, които заслужава — рече икономът любезно, преди да затвори внимателно вратичката на каретата.
Тази поговорка ми се стори необикновено мъдра и исках да помисля по въпроса, но докато го правех, задрямах. Когато отново се събудих, все още беше тъмно. Явно не бях спала много дълго.
— Просто място за плащане на пътен данък — каза Джако, когато отворих прозореца и погледнах навън. — Скоро ще потеглим отново.
Скоро установих, че по пътя ни имаше множество изградени бариери, на които трябваше да спираме и да плащаме пътни такси. Явно всички собственици на земи извън града имаха права над пътищата, с които пътуващите трябваше да се съобразяват. Но с напредване на времето престанах да се будя и спах дълбоко и без да сънувам, чак до късния предобед. Когато най-сетне се събудих, отново бяхме спрели, но този път на крайпътна станция за коне, където те бяха подменени. Едно много практично решение — по-късно на връщане човек можеше да получи обратно неговите си коне и да върне взетите под наем.
Използвах възможността да изпия чаша чай в съседната гостилница и да изям един от сандвичите с шунка от кошницата с провизии на мисис Фицджон. Тъкмо бях отпила от чая, когато мистър Фицджон се появи в залата. Изглеждаше разтревожен.