Себастиано изтръгна ножа от платното и продължи с артистичните си номера. Той подхвърли уж небрежно ножа над рамото си и го хвана с другата ръка зад гърба си. След което се завъртя, проряза с острието въздуха, изписвайки буквата X, и хвърли ножа към леглото. Но преди острието да се приземи, той го сграбчи насред скока си във въздуха.
Впечатлена, наблюдавах как паянтовото легло почти се срути под тежкото приземяване на Себастиано и неговите осемдесет кила.
— Леле! — възкликнах. — Но мисля, че ще си имаме проблем с Моли заради това.
Тъкмо го бях изрекла, когато вратата бе разтворена широко и Моли се появи на прага.
— Каква беше тази врява току-що? — поиска да узнае тя.
Ножът профуча покрай носа й и се приземи между очите й — естествено, тези върху портрета, — което я накара да изпищи пронизително.
— Съжалявам — каза Себастиано, докато сядаше. — Беше нещо като рефлекс. Този трик е едно цяло. Тоест падане, хващане и хвърляне в едно.
Моли притисна ръка към развълнуваните си гърди.
— Нервите ми не могат да понесат подобно нещо! Когато ви подслоних, не подозирах, че тук непрестанно ще се мятат остри ножове! — Тя остави Сизифус на пода и той веднага започна да изучава, душейки, стаята, въпреки че вече я знаеше наизуст. Моли изплака: — Моят скъпоценен портрет! Съсипан е!
И действително от множеството попадения на Себастиано не бе станал по-хубав. Моли щеше да изиска това-онова за компенсация. За да пестим оскъдните си средства, преди няколко дни бях започнала да й давам уроци по пиано в претрупаната й с плюшени възглавнички дневна на долния етаж. Тя бе наследила от своя приятелка едно пиано, което в тази епоха бе особено любим музикален инструмент. Въпросната приятелка била метреса на преуспял търговец на коне, произхождащ от село, но който непременно държал да се развива, що се отнася до изкуството, и затова й подарил пианото. За съжаление, приятелката на Моли — на име Бес — не могла дълго да му се радва, тъй като скоро след това починала от туберкулоза. Бе завещала пианото заедно с любовника си на най-добрата си приятелка Моли Фландърс, която сега аз обучавах как да свири.
— Не че от мен ще стане някоя фина дама — ми бе казала. — Просто много обичах добрата Бес. И защото на мистър Фелпс му харесва, когато някой се занимава с музика и опера, и подобни глупости.
За съжаление, Моли бе пълен музикален инвалид. Нейните етюди трудно се издържаха, а стените на къщата бяха прекалено тънки, за да спират шума. Но и без това живеенето тук не беше особено уютно.
Обитавахме ветровита малка мансарда над двете стаи, в които живееше Моли, в изгнила и вмирисана къща под наем на Брик Лайн. След бягството ни от Гросвенър Скуеър не ни бе хрумнало нищо по-добро от това, да се подслоним при нея. В крайна сметка преди известно време изрично ни бе предложила услугите си в църквата. И действително великодушно ни бе приютила, но тя си имаше своите принципи, а първият от тях гласеше никога да не прави нищо безплатно. Уж самата тя плащала толкова безбожен наем, че без нашето доплащане отдавна да е трябвало да се изнесе. Но новите рокли и крещящо розовата боа от пера, която също изглеждаше чисто нова, не създаваха усещането, че живее на ръба на мизерията. Освен това имаше и мистър Фелпс, а заради неговото благоразположение рядко й се налагаше да работи на улицата. Една от причините да иска да свири на пиано бе един ден да се превърне в съпруга по вкуса на мистър Фелпс. За постигането на тази цел се бореше с твърда решимост. И изобщо нямаше никакво значение, че той бе женен.
— На неговата старица не й остава много живот — ми довери наскоро Моли. — От години вехне. Още бедната Бес непрестанно бе в очакване жената да хвърли топа, но онази с косата прибра първо нея. Животът е толкова несправедлив, да не говорим за смъртта. — Тя се прекръсти. — Но изглежда, всичко ще се обърне към добро. Миналата седмица жената е имала внезапен кръвоизлив.
Но няколко дни по-късно, вследствие на неочакван пристъп на сили, мисис Фелпс отново се бе възстановила. Явно бе дори забелязана да си купува нова шапка, което доведе до понижаване на настроението на Моли до точката на замръзване вече дни наред.
Моли инспектира ужасена дупките върху портрета си.
— Напълно е съсипана, красивата картина! Струваше ми цяло състояние!
Вдигнах Сизифус и го притиснах към себе си.